Определение № 8410 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2026 г.

ВАССедмо отделение29.07.2026 г.докладчик Ирина Кюртева

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7271/2026г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА частната жалба на К. Н. З., [ЕГН], с адрес: гр. Провадия, [улица], подадена чрез адв. Василев, срещу Разпореждане № 7532 от 10.06.2026г., постановено по ч.адм.дело № 1761/2026г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането му за преустановяване на фактически действия на длъжностни лица от отдел "Пътна полиция" - ОДМВР Варна, с което му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство, на тричленен състав на Административен съд – Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ РАЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229, ал. 1 и сл., във връзка с чл.254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Н. З., [ЕГН], с адрес-гр. Провадия, [улица], подадена чрез адв. Василев срещу Разпореждане № 7532 от 10.06.2026г., постановено по ч.адм.дело № 1761/2026г. по описа на Административен съд(АС) – Варна, с което е отхвърлено искането му за преустановяване на фактически действия на длъжностни лица от отдел "Пътна полиция"-ОДМВР Варна, с което му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство(СУМПС). Частният жалбоподател, счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и иска отмяната му, както и произнасяне по същество – да се разпореди връщането на СУМПС. Ответната страна не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка на заявената пред първоинстанционния съд претенция и отчитайки специалните правила за подсъдност на касационното оспорване, намира че производството по подадената частна жалба следва да бъде прекратено, а делото – изпратено по реда на чл.135, ал.2 АПК на тричленен състав на Административен съд – Варна, който се явява компетентен по правилата за функционалната подсъдност касационна инстанция, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по чл.250 АПК и чл.256 АПК. След направено уточнение жалбоподателят е заявил, че поддържа единствено искането си по чл.250 АПК за прекратяване на незаконосъобразно фактическо действие на административен орган, изразяващо се в продължаващо задържане на СУМПС без правно основание. Според жалбоподателя, определеното му общо наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години с акт на съда от 16.01.2025г., е изтекло на 11.01.2025г., т.к. началният момент на наказанието е 11.01.2022г., поради което липсва законово основание за задържане на свидетелството и иска връщане на същото. По делото, от фактическа страна е установено, че със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0324-000290/07.01.2022 год. на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със споразумение от 19.12.24г. по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, на основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, като се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.01.2022 год. Споразумението е влязло в сила на 19.12.2024г. Със споразумение от 15.03.2022г. по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 НК се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. С акта, на който се позовава жалбоподателя - определение № 23/16.01.2025 год. на РС-Провадия, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, са групирани наказанията наложени му с присъди по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, влязла в сила на 19.12.2024 год. и по НОХД № 396/2024 год. на ОС-Варна, влязла в сила на 15.05.2024 год., като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е посочено, че на основание чл.57, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, следва да изтърпи наказанието при първоначален „строг“ затворнически режим. Присъединено е към така определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“, наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години и наказанието глоба“ в размер на 10 000 лв., като е приспаднато, на основание чл.25 ал.2 НК, изтърпяното до момента от осъденото лице „лишаване от свобода“, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от 11.01.2022 год. С писмо № Р-931/2024г. прокурор при ВРП е изпратил, на основание чл.237 ЗИНЗС вр. чл.416, ал.2 НПК, на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна споразумение №101/19.12.24г. по НОХД № 204/2022г. на РС-Провадия, влязло в сила на 19.12.24г., с което жалбоподателят е осъден на три години „лишаване от право да управлява МПС“, считано от влизане в сила на споразумението, за изпълнение. От представеното писмо № УРИ 819000-1042/09.01.2025 год. се установява, че началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е уведомил РП-Варна, че е приведено в изпълнение споразумение №101/19.12.2024 год.. на РС-Провадия относно „лишаване от право да управлява МПС“ по НОХД № 204/2022 год за срок от три години, както следва: от 11.01.2022 год. до 24.01.2022 год.-14 дни; от 19.12.2024 год. (дата на влизане в сила на споразумението)-остатъка от две години, единадесет месеца и шестнадесет дни. Представено е писмо УРИ № 819000-12885 от 27.02.2024 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което уведомява РП-Варна, че протоколно определение №18/15.03.2022 год. по НОХД № 69/22г. на РС-Девня, относно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца е приведено в изпълнение, считано от 26.03.2022 год. до 26.09.2023 год. С писмо № Р-226/2022г. прокурор при ВРП е изпратил, на основание чл.237 ЗИНЗС вр. чл.416, ал.2 НПК, на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна протоколно определение по НОХД № 69/22г. на ДРС, с което е осъден на една година и шест месеца „лишаване от право да управлява МПС“, считано от влизане в сила на определението, за изпълнение. Представено е писмо УРИ № 819000-15261 от 5.04.2022 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което уведомява РП-Варна, че са привели в изпълнение присъда № 226/2022 год. по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня, относно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, считано от 26.03.2022 год. С решение № 338/13.12.2021 год. по НАХД № 513/2021 год. на РС- Разград е потвърдено НП № 20-1075-001232/11.08.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП. От писмо УРИ № 819000-55823/05.11.2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна се установява, че жалбоподателят е уведомен, във връзка с постъпилото искане от 03.11.2025г. за връщане на СУМПС, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от срок от три години по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия е приведено в изпълнение: на основание чл.190 ал.2 от ЗДвП от 11.01.2022 год. до 24.01.2022 год.(дата на отнемане на СУМПС)-14 дни зачетен период лишаване по административен ред; от 19.12.2024 год. (дата на влизане в сила на споразумение № 101/19.12.2024 год.) до 05.12.2027 год.-остатъка от две години, единадесет месеца и шестнадесет дни. Жалбоподателят е уведомен и че за периода от 25.01.2022 год. до 25.03.2022 год. е търпяно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца по НП № 20-1075-001232/11.08.2020 год. на сектор „Пътна полиция“-Разград; за периода от 26.03.2022 год. до 26.09.2023 год. е изтърпяно наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня. Въз основа на така установените факти, първоинстанционния съд приема от правна страна, че не е налице неоснователно действие на административен орган по смисъла на чл.250 АПК, изразяващо се в задържане на СУМПС на жалбоподателя, тъй като същото е отнето за изтърпяване на наложено наказание по чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“ и срокът на наказанието не е изтекъл. Този извод съдът е направил след подробно обсъждане на приложените по делото доказателства. Посочил е, че с определението от 16.01.2025г. по НОХД №2/25г. на РС Провадия, са групирани наказанията по НОХД № 204/22г. на РС Провадия и по НОХД № 396/24г. на ОС Варна, като е определено общо наказание от 3г. при строг режим и е присъединено, на осн. чл.25, ал.2 от НК, изтърпяното до момента наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от 11.01.2022г. Според съда извършената кумулация не касае определеното със споразумение по НОХД №69/22г. на ДРС наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1г., 6 м., което е приведено в изпълнение, считано от 26.03.2022г. до 26.09.23г., а също така и наложеното по НП № 20-1075-001232/11.08.2020г. лишаване от право да управлява МПС за три месеца, потвърдено с решение №338/13.12.2021г. по НАХД №513/2021г. на РС-Разград, влязло в сила на 25.01.2022г. и изтърпяно в периода от 25.01.2022г. до 25.03.2022г. С оглед изложеното съдът, позовавайки се на решението по тълкувателно дело №3/2024г. на ВАС и разпоредбата на чл.20, т.1 от чл. 20, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина е заключил, че действията на служител от сектор „ПП“ при ОДМВР Варна, изразяващи се в изземване на СУМПС са извършени на законово основание - в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, респективно не съставляват неоснователно фактическо действие. С разпоредбата на чл.250 от глава петнадесета, раздел І АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице(и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В конкретния случай с определение № 23/16.01.2025 год. по ч.н.д. №2/2025г. на РС-Провадия, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, са групирани наказанията наложени на жалбоподателя с присъда по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, влязла в сила на 19.12.2024 год. и присъда по НОХД № 396/2024 год. на ОС-Варна, влязла в сила на 15.05.2024 год., като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лв., с приспадане на изтърпяното до момента от осъденото лице „лишаване от свобода“, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от 11.01.2022 год. Установено е, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия е приведено в изпълнение от 11.01.2022 год. до 24.01.2022 год.(от дата на отнемане на СУМПС)-14 дни зачетен период лишаване по административен ред; като от 19.12.2024 год. (дата на влизане в сила на споразумение № 101/19.12.2024 год.) до 05.12.2027 год. остава остатък от две години, единадесет месеца и шестнадесет дни. Частната жалба е обоснована с изпълнението на така определеното общо наказание по чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“ с горецитираното определение по ч.н.д.№2/2026г. на РС – Провадия. Изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лица, задържани под стража по реда на наказателно-процесуалния кодекс(НПК), се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража(ЗИНЗС). Наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, каквото по своя характер е лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, се изпълнява, съгласно чл. 237, ал. 1 ЗИНЗС, от органите, които признават това право и контролират упражняването му. С оглед на горното началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи – Варна е орган по изпълнение на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, както по НК, така и по ЗДвП. Той е материално и териториално компетентен с оглед на чл. 33, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (Правилника), с оглед постоянния адрес на жалбоподателя, а именно полицейските органи в звеното "Пътна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи са компетентни да признаят и контролират правото да управлява моторно превозно средство. Следователно, началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи-Варна е компетентен да се произнесе относно връщането на СУМПС на жалбоподателя. Установено е започналото изтърпяване на наказанието по НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, наложено на осн. чл.343г НК. За производствата по защита срещу неоснователни действия/бездействия на органите по изпълнение, извън случаите по чл.276-283 ЗИНЗС, какъвто не е процесния случай, е установена специална функционална подсъдност в отклонение от общите правила в АПК. По аргумент от §4б, ал. 3 и ал. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗИНЗС описаните производства се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел I, респ. раздел II АПК, а постановеният от първоинстанционния съд правен резултат, според съдържащите се в цитираната разпоредба правила, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд по реда на глава тринадесета от АПК. Родовата и функционалната подсъдност са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно до приключване на съдебното производство и в двете инстанции. След като специален закон регламентира изключение от общата функционална подсъдност на Върховния административен съд по отношение на спорове по повод първоинстанционни съдебни актове от конкретно естество, в която категория попада и повдигнатият пред касационната инстанция правен спор, то настоящият състав на Върховния административен съд няма правомощието да го разгледа по същество. В този смисъл – Опр.№ 10278 от 15.11.2022г., адм.д. №9389/2022г. на ВАС, Седмо отделение. Изложеното налага прекратяването на делото пред настоящия състав на Върховния административен съд и изпращането му по реда на чл. 135, ал. 2 АПК на тричленен състав на разгледалия спора административен съд, а именно – Административен съд - Варна. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2, вр. чл. 236, вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

27