Определение № 50295 от 03.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1277/2022 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците А. Ж. и Т. Ж. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд относно отхвърлените над размер от 112 500 лв. части от исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ в частта над 112 500 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв. за всеки ищец с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Постъпила е и насрещна касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД относно уважените над размера от 90 000 лв. части от исковете. Ответникът оспорва жалбата на ищците, които не изразяват становище по насрещната жалба. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Първоинстанционният съд е уважил частично - до размер по 90 000 лв. за всеки ищец - предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищците при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2018 г., причинено по вина на застрахован при ответното дружество водач. Въззивният съд, произнасяйки се по жалби на двете страни, частично е отменил първоинстанционното решение, завишавайки размера на присъденото обезщетение от 90 000 лв. на по 112 500 лв. за всеки ищец. За да постанови решението си, съдът е обосновал съвпадащ с този на първата инстанция извод за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя във връзка с процесния деликт вследствие на противоправното поведение на водача, за което същият е признат за виновен за извършено престъпление с влязла в сила присъда. Прието е за установено и обстоятелството, че пострадалата е пътувала като пътник без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП, поради което и с оглед установения механизъм на произшествието (изпадане на пострадалата от автомобила вследствие удар с висока скорост) е прието, че настъпилите вреди са в значителна степен последица от непоставения предпазен колан и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намален с ј приетият за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по въпроса „Неизползването на предпазен колан от пътуващото в моторното превозно средство пострадало лице само по себе си предпоставя ли приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД или би следвало страната, която се позовава на тази законова разпоредба и наличието на съпричиняване да докаже при условията на пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка между нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и настъпилия вредоносен резултат?“ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, последното обосновано с твърдението, че изводите на въззивния съд са хипотетични и липсват доказателства по делото, че наличието на предпазен колан би изключило леталния изход за пострадалата от ПТП. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно съдържанието му, разяснено с т. 1 на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, а именно да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като не съответства на изложените мотиви. Съдът не е приел, че неизползването на предпазен колан само по себе си е самостоятелно и достатъчно основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а е изложил конкретни съображения, че поради непоставянето на колан пострадалата е претърпяла травми (значително по-тежки от тези на водача с поставен колан) в резултат на свободното движение на тялото й вътре в купето и на последващото изпадане от автомобила, с оглед на което и в съгласие с установената последователна практика на ВКС е приложил и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поставеният въпрос и изложените в тази насока аргументи в действителност се свеждат до оспорване на правилността на междинния фактически (а не правен) извод на въззивния съд за доказаност на причинната връзка, което обаче, като въпрос по обосноваността на решението, представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. С оглед недопускането на касационната жалба на ищците насрещната касационна жалба на ответника не подлежи на разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК. С тези мотиви съдът