Определение № 65 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 12.06.2017г. по гр.д.№108/17г. на АС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Жалбоподателят – Д. С. Х. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата К. Ж. К., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Трето-лице помагач Ж. Д. Н., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. Х. искове с правно основание чл.45 и 86 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 /десет хиляди/ лева представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - разпространение на клеветнически твърдения на К. К., обективирани в искане за отвод с вх. Per. № 9249 от 20.03.2013 г., искане за отвод с от 25.03.2013 г. с копие до председателя на ОС Варна, до Главния прокурар на Р България, до Комисия по ,,Професионална етика и превенция на корупцията" към В., молба с вх. Per,№ ВП-011851 от 25.03.2013 г. до Председателя на ОС Варна, жалба вх. № 18/ 13/ 14. 01. 2013 г. до Специализираната прокуратура, Министър председателя, Президента и Министъра на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата ма завеждане на иска 30.01.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. Установено е по делото и не се спори, че страните не са се познавали лично, а ищцата е определена за докладчик като съдия от състава на окръжния съд по гражданско дело, по което страна е ответницата. Установено е от съдържанието на подадените молби и жалби до различни институции, че К. има няколко дела от различен характер, които са свързани с нейни имуществени отношения с бившия й съпруг, като тя посочва, че движението на делата и резултатите по някои от тях са утвърдили в нея мнение, че делата не се разглеждат безпристрастно, а като причина за това тя е изразила съмнението си за намеса от насрещната страна по делата. Установено е, че са посочени имена на различни съдии от различни съдилища, частни съдебни изпълнители и прокурор, като общото между тях е, че са постановявали съдебни актове по дела с участие на К., от които актове тя е оставала недоволна, а ищцата-жалбоподател в настоящето производство е само една от споменатите съдии. Установено е по делото, че по подадените от К. сигнали са извършени проверки. По делото е представено постановление на СГП за отказ от образуване на наказателно производство по отношение на ищцата – извод, който може да се направи от съдържанието на съпровождащото го удостоверение. Констатирано е, че по сигнал до Председателя на В. на ответницата е изпратен отговор от председателя, че по отвода преценката принадлежи на съдията и се проверява по реда на инстанционния контрол над съдебния акт, а по администриране на делото ще бъде извършена служебна проверка. Същият сигнал, изпратен до В. е бил препратен на Председателя на В. за проверка в рамките на неговите правомощия, за което ответницата е уведомена с писмо. Прието е, че ищцата не е била разпитвана, не е давала обяснения няма данни да е била санкционирана по какъвто и да е начин, напротив изпълнявала е свободно служебните си задължения, упражнявала е правата си за кариерно израстване, поради което ако въобще са възникнали вреди, те са доста ограничени – твърденията не са направени публично, не са категорични относно участието на ищцата в група с адвокати и др. за уреждане на благоприятен изход на дела срещу пари, по сигналите на отвеницата са извършени проверки, които не са създали притеснения на ищцата. Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и е посочено, че за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане то следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното. Съдът е посочил, че увреждащото деяние е описано като разгласяване на клеветнически твърдения от страна на ответницата в подадени от нея сигнали и жалба, в които е въведено твърдение, че ищцата е част от група от магистрати и адвокати, които извършват определени действия – уговаря се плащането на конкретна сума пари за получаване на благоприятен за плащащата страна резултат от разглежданите от тях дела, както и на молби за отвод по конкретно дело с оглед подадената вече жалба. Ответницата сочи и източника си на знание- адв. Н. / трето лице-помагач/. Отправеното искане от страна на ответницата е да бъде извършена проверка на изложените от нея обстоятелства. Прието е, че съгласно съдебната практика твърдения, направени пред органите на властта в писма, жалби или клетвени показания, не могат да се считат за „разпространяване“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като техните автори не целят да накърнят доброто име на споменатите лица, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите, а именно разпространението е определящо за възникване на увреждането, което може да настъпи от клеветническите твърдения. Изложени са съображения, за това, че правото на защита на всеки гражданин е закрепено и защитено от Конституцията и може да бъде ограничено единствено със закон и чл. 45 ЗЗД е такова средство за защита по отношение на накърнената репутация и добро име на лицата, засегнати от подадените сигнали и оплаквания, но прилагането на това ограничение следва да става при спазване на основни демократични принципи и стандарти, като не се допуска намесата да е непропорционална на нарушението и санкцията, вкл и като финансова тежест да не представлява необоснована пречка за упражняване на права, защитени от Конституцията и ЕКПЧ. Прието е, че правото на гражданите в едно демократично общество да отправят свои критични мнения или да искат проверки за нередности в институците се упражнява по ред и начин предписан в закон, но не може да бъде ограничавано при всяко положение, когато вследствие на упражняването му е била засегната репутацията на държавен служител или служител на правосъдието, както е в настоящия случай, защото твърденията са насочени към придизвикване на проверка за дейността на длъжностни лица-служители на правосъдието и не се атакуват в лично качество. Прието е, че молбата за отвод по делото следва да бъде ценена като процесуално действие на страна по гражданско дело, което упражнява законно право по чл. 22 ГПК да поиска съдията да се отстрани от разглеждане на делото, ако са налице основанията по чл. 22 от с.з. Средството е защитно и е насочено към обезпечаване на правото на страната на независим и безпристрастен съд. Действието е правомерно, основано на законова правна възможонст. Съдът е счел, че в документите с издател ответницата не се съдържат персонални клеветнически твърдения умишлено наведени с цел накърняване на доброто име на ищцата и не е налице публичното им разгласяване. Посочено е, че независимо, че при упражняване на правата си да подава сигнали и жалби ответницата е създала тревоги и притеснения на ищцата отговорността й за непозволено увреждане не може да бъде ангажирана, защото е действала при упражняване на гарантирано право и не е надхвърлила позволените рамки в които отправените съмнения и критики биха носили белезите на клеветнически твърдения насочени към уронване на доброто име на ищцата, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: въззивният съд следва ли да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционния съд, както и като е елеминирал серия от документи- сигнали, жалби, обяснения, искания за отводи до различни органи и организации и лица срещу съдия, всеки един от които документи - заедно и поотделно, има качеството да активира правомощията на съответния адресат да проверява, установява и постановява актове срещу последния, както и да се запознава с тези актове неопределен и неиграничен кръг от потребители на тази информация /служители, проверяващи, деловодители, съдебни секретари, съдебни и прокурорски помощници, пресаташе и т.н./ извършено ли е разгласяване, ако описаните обстоятелства са позорящи, респ. приписани ли са престъпления на съдията, като предпоставка за търсене на обезщетение по чл.45 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди и мотивира всеки конкретен довод на страните. Позовава се и на решения на състави на ВКС по наказателни дела, които не следва да се вземет предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционния съд, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Що се касае до въпроса: като е елеминирал серия от документи- сигнали, жалби, обяснения, искания за отводи до различни органи и организации и лица срещу съдия, всеки един от които документи - заедно и поотделно, има качеството да активира правомощията на съответния адресат да проверява, установява и постановява актове срещу последния, както и да се запознава с тези актове неопределен и неиграничен кръг от потребители на тази информация /служители, проверяващи, деловодители, съдебни секретари, съдебни и прокурорски помощници, пресаташе и т.н./ извършено ли е разгласяване, ако описаните обстоятелства са позорящи, респ. приписани ли са престъпления на съдията, като предпоставка за търсене на обезщетение по чл.45 ЗЗД, то същият не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съдържа твърдения, които имат отношение към преценката за обосноваността на въззивното решение, която следва да се направи при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид изложените съображения, съдът