Определение № 178 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Т. Т. против определение № 299/29.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 90/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по частната касационна жалба не е представил писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е приел, че постановеното първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото е правилно и го е потвърдил. Съдът е приел, че правилно и законосъобразно В. е оставил производството без движение за уточняване на основанието и петитума на исковата молба с оглед направените твърдения в нея. Прието е, че въпреки дадените изрични указания ищецът не ги е изпълнил,тъй като и в депозираните от него становища не е уточнил исковата молба, като в нея се съдържат две твърдения – за неистинност на официален документ и твърдения за незаконосъобразност на проведеното Общо събрание на етажната собственост. Прието е, че дадените указания не са изпълнени от ищеца, което според въззивния съд е допълнително е основание за прекратяване на съдебното производство, независимо от липса на правен интерес и евентуалното просрочване на жалбата за отмяна на решенията на ОС на ЕС. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани с допустимостта на иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за установяване невярно съдържание на частен свидетелствуващ документ и официален или частен документ е протокол за провеждане на общо събрание по чл.16, ал.4 ЗУЕС. Твърди се, че по тези правни въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да е относим към производството по допустимост на касационното обжалване, правният въпрос следва да е обсъждан от въззивния съд и по него да е формиран правен извод, за да се търси противолечие с практата на ВКС или наличието на другите касационни основания по чл.280 ГПК. В случая, съдът не се е произнесъл по допустимостта на иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за установяване невярно съдържание на частен свидетелствуващ документ и официален или частен документ е протокол за провеждане на общо събрание по чл.16, ал.4 ЗУЕС. Съдът се е ограничил до извод за неотстраняване в срок на констатирани нередовности от първоинстанционния съд, като основание за прекратяване на производството по делото. Липсата на произнасяне от въззивния съд по постановените правни въпроси води до извод за неотносимост на постановените правни въпроси към производството по допустимост на касационното производство. На следващо място следва да се отбележи, че в подадената частна жалба, с която е бил сезиран въззивния съд също не се сочат правните въпроси, поставени в касационното производство, поради което съдът се е ограничил в изводите си до отстраняването на нередовностите по исковата молба. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, съставът на ВКС