Определение № 50048 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.02.2022г. по гр.д.№462/2021г. на АС В.Търново, с което е уважен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Жалбоподателите- С. Р. Т. и С. Р. Т.,чрез процесуалние си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Молят да се допусне касационно обжалване. Ответникът -М. Г. Т.,чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е развалил поради неизпълнение на основание чл.87 ал.З ЗЗД договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен с нотариален акт No 37,т.VII от 25.10.2019 год. на нотариус ,с рег.No 629 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Русе, скойто Н. Н. е прехвърлила на С. Т. следния недвижим имот: жилище /апартамент/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4959.1.15, намиращ се в [населено място], по [улица], №24, в жилищен блок „Р.", самостоятелният обект се намира на 4 етаж, състоящ се от двестаи, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 89,63 кв.м. срещу грижите ииздръжката, които прехвърлителката е получила в продължение на две години и половина от С. Т. и срещу задължението на последната да дава издръжка и полага грижи за нея докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега. Установено е, че договорът за гледане и издръжка е сключен между наследодателката на ищцата и ответницата С. Т. по време на брака ѝ със С. Т., а прехвърлителката е починала на 21.03.2020г. и ищзата по делото е нейна дъщеря. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ежедневно и неприкъснато престиране от страна на ответниците на грижи и издръжка в натура(храна, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди) на Н. В., в обем, който да задоволи нуждите и адекватно с оглед здравословното ѝ състояние. Прието е, че поради влошеното си здравословно състояние и претърпяна операция за премахване на тумор от мозъка, прехвърлителката обективно е имала нужда от повече и по- специални грижи, които не е получила от приобретателите. Съобразени са събраните по делото гласни доказателства, от които е установено, че прехвърлителката е била "на легло, в тежко състояние, с парализа", "не е можела да се обслужва и да се грижи за себе си, трябвало е да бъде хранена от друг човек, да се полагат грижи и за хигиената и физиологичните ѝ нужди". Установено е, че приобретателите не са полагали грижи за прехвърлителката, а здравословното състояние на последната след претърпяната интервенция изисквало допълнителни такива за възстановяването й и преодоляване на сериония неврологичен и физически дефицит- нужда от рехабилитация и динамично проследяване при опериращия лекар или специалист- неврохирург чрез контролни прегледи на всеки 1-2 месеца/медицинската експертиза/. Данни за такива грижи по делото не са представени, с изключение на еднократното посещение и преглед от свидетеля д-р С.. Съдът е счел за недоказано и възражението, че всички сметки за ток, вода, кабелна телевизия и др. били поемани от приобретателите и никой освен тях не полагал грижи за болната жена през процесния период, след изповядване на сделката, а и преди това. Съдът е приел, че представените по делото фактури не доказват, че направените разходи се отнасят до грижи за прехвърлителката. Въззивният съд е приел, че дори да се приеме, че Н. В. е била доволна от полаганите за нея грижи за минало време, поради което е сключила договора пред нотариуса, непосредствено преди влизането си в болница "Токуда"- [населено място], то няма данни по делото след изписването ѝ това да е било така. Напротив- видно от постановление от 18.03.2020г. на Районна прокуратура Русе за отказ да се образува досъдебно наказателно производство за извършено престъпление спрямо С. Т. с оглед неправомерното му отстраняване от жилището, предмет на процесния договор, по дадените обяснения от посетилите жилището полицейски служители преобритателката е поискала ответниците да напуснат жилището и те доброволно оставили ключовете за същото. Предвид тежкото състояние на Н. В. след медицинската интервенция /неподвижност, частична парализа, невъзможност да говори/, както и обстоятелството, че е била само транспортирана и оставена в дома си в това безпомощно състояние от дъщерята на жалбоподателите и приятелят ѝ, след което грижите за възрастната жена са поети от нейна съседка и от неин племенник, който е закупил необходимите санитарлни материали, лекарства и храна, съдът е приел, че приобретателите не са изпълнявали задълженията си по договора. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че приобретателите не са полагали глижи на прехвърлителката и в периода от две годиви преди сключването на договора, а същата е имала нужда от такива, тъй като е претърпяла операция за смяна на тазобедрена става през 2017г. По изложените съображения въззивният съд е уважил предявения иск и е развалил процесния договор. В изложението си по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателитеСавина Т. и С. Т., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: по приложението на разпоредбата на чл. 65 ЗЗД при договорите за издръжка и гледане. Поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК –очевидна неправилност на решението. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпроси и на сочените основания. В практиката на ВКС, застъпена и в решение от 16.04.2015г. по гр.д.№5105/2014г. ,четвърто г.о. на ВКС се приема, че постигнатото съгласие съгласно чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна и една от страните може да се освободи от обвързаност, без съгласието на другата само като изпълни задължението си или като упражни уредено от закона съответно потестативно право. Така като кредиторът може да се съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на вземането си (чл. 65 ЗЗД), така двете страни могат да уговорят заменянето на някоя от дължимите престации с друга или други престации, като страните по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане могат да се съгласят приобретателят да заплаща парична издръжка за определен пероид от врме, вместо да продоставя същата в натура. За да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка. Не е налице релевираното от жалбоподателите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.2, пред. последно ГПК – поради очевидната неправилност на обжалваното решение при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 5000 лева разноски за процесуално представителство. Предвид изложените съображения, съдът