Определение № 127 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1217/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е касационна жалба /представляваща частна касационна жалба/ от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, чрез адв.Д. И. против решение № 281/09.12.2019 г. по в.т.д. № 525/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 639/08.07.2019г. по т.д. № 1631/2018г. на ВОС относно присъдените разноски за разликата над 995,40лв. до 6 636 лв. с ДДС. В частната жалба се подъдржа, че решението в обжалваната част е неправилно и се иска същото да бъде отменено, като се постанови друго за присъждане на разноските в размер на 6 636лв. с ДДС. Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба Г. С. К.. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, прецени следното: Частната жалба е постъпила в срока, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. В изложението по чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба са формулирани два правни въпроса, при наведено допълнително основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е приложението на разпоредбата на §96, ал.3 ПЗР на КЗ по отношение на пътно-транспортните произшествия, в резултат на които се претнедира обезщетение за неимуществени вреди по застрахователни договори, възникнали преди влизане в сила на новия КЗ /от 01.01.2016г./, предвид нормата на § 22 от ПЗР на същия?; 2/ В случай, че е допустимо приложението на разпоредбата на §96, ал.3 ПЗР на КЗ по отношение на пътно-транспортните произшествия, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди по застрахователни договори, възникнали преди влизане в сила на новия КЗ /от 01.01.2016г./, предвид нормата на § 22 от ПЗР на същия, при прекратяване на делото поради оттегляне на иска дължи ли се присъждане на разноски, направени от ответника преди прекратяване на производството? Поддържа се и наличие на основания по чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касация. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Преди да пристъпи към разглеждане на въведените от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касационната инстанция е длъжна да се произнесе за наличието на предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК. В случая съставът на ВКС намира, че е налице хипотеза на недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, поради което следва да се допусне касационното му обжалване. Производството по в.т.д. № 525/2019г. на ВнАС е било образувано по въззивна жалба на Г. С. К. срещу решение № 639/08.07.2019г. по т.д. № 1631/2018г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за заплащане на 30 000лв, претендирани като обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на дядо, причинена от водач- застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпление с присъда, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането (24.05.2014г.) до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл. 226 КЗ /отм/ вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.) и е осъден въззивникът да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, сумата от 6636лв., представляваща частта от направените от ответника разноски за защита срещу оттеглена и неоснователна част от претенцията, на осн. чл. 78, ал. 2 и 3 ГПК. С решение № 281/09.12.2019 г. по в.т.д. № 525/2019 г. на Варненски апелативен съд е било потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ /отм./ и частично е отменено същото решение в частта на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответника по иска. Произнасянето на ВнАС в частта относно присъдените от ВОС разноски, при непроменен резултат от произнасянето на първоинстанционния съд по предявения иск, е недопустимо. Защита на страната срещу първоинстанционното решение в частта на присъдените за първата инстанция разноски е по реда на чл.248 ГПК– чрез молба за изменение на решението в частта за разноските пред постановилия го съд, а не чрез въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Определението по чл.248 ГПК може да бъде обжалвано с частна жалба пред въззивния съд, на осн. чл.248, ал.3 ГПК. ВнАС, който е потвърдил първоинстанционно решение в частта на предявения иск, е следвало да квалифицира въззивната жалба против решението на ВОС в частта за разноските като молба по чл.248 ГПК и да я препрати на компетентния съд – ВОС, за произнасяне. Горното налага извод за обезсилване на обжалваното решение на ВнАС в частта, имащ характер на определение за присъдените от първата инстанция разноски и за изпращане на делото на ВОС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд