Определение № 458 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6438/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В. К. С. е подала частна касационна жалба срещу определение от 02.09.2013 г. по ч. гр. д. № 11215/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба от 23.05.2013 г. срещу разпореждане от 07.05.2012 г. по гр. д. № 22694/2012 г. на СРС, 85 състав, с което е оставено без уважение искането на В. С. за обезсилване на заповед за изпълнение от 08.11.2012 г., издадена срещу наследодателката й Н. П. К. за събиране на сумата от 929.79 лв. на основание чл. 410 ГПК до размер на ½ от тази сума, представляваща наследствения дял на жалбоподателката, която е конституирана в производството в качеството й на наследник на починалия длъжник. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Допускането на определението до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК по разрешения от съда процесуален въпрос за това с кои факти и с какви доказателствени средства се доказва „обичайното местопребиваване” на длъжника по издадена с/у него заповед за изпълнение. Ответникът по жалбата [фирма] не е взел становище по жалбата. За да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба съдът взе предвид следното: Срещу лицето Н. П. К., майка на жалбоподателката, е образувано на 05.11.2012 г. производство по реда на чл. 410 ГПК по искане на [фирма], за събиране на парично задължение в размер на 929.79 лв. Длъжницата К. е починала на 20.12.2012 г. и в правоотношението са конституирани на 25.03.2013 г. наследниците й В. С. и Ф. К., нейни деца. Заповедта за изпълнение е била адресирана до С. на адреса на наследодателката й [улица], вх. А, ет. 2, който адрес е бил регистриран и от жалбоподателката като такъв на постоянно и настоящо пребиваване. Съобщението с препис от разпореждането е получено от лицето К. К., нейн баща, живеещ на адреса и съгласил се да го приеме. На 25.04.2013 г. В. С. е подала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414 ГПК с твърдението, че няма обичайно местопребиваване в страната, тъй като от 2001 г. работи и живее в САЩ, където е и омъжена, а от 2012 г. е придобила и американско гражданство. Поискала е да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение поради това, че не е била налице предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. С резолюция от 07.05.2013 г. искането е оставено без уважение като неоснователно. Срещу тази резолюция е подадено на 23.05.2013 г. „възражение”, което въззивният Софийски градски съд е квалифицирал като частна жалба. По нея се е произнесъл с обжалваното определение. Приел е, че не са налице достатъчно данни за да се направи извод, че жалбоподателката пребивава обичайно на територията на САЩ, което е обосновал с липсата на доказателства, че тя пребивава на територията на друга държава поради упражняване на професия. Липсват доказателства и за твърдяното, че е сключила граждански брак в САЩ, липсва и задграничен паспорт за да се установи от кога и за какъв период пребивава на територията на друга държава. Обстоятелството, че от 2011 г. е придобила американско гражданство съдът е намерил за недостатъчно да обоснове друг извод, предвид това, че няма данни лицето да се е отказало от българско гражданство. По делото са налице данни, че кредиторът по вземането Т. София ЕАД е бил уведомен за подаденото от жалбоподателката възражение, съдържащо искане за обезсилване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК на 10.06.2013 г. той е предявил иск за сумата от 722.25 лв., представляваща стойността на не заплатена топлинна енергия за периода м 12.2010 г. до м. 04.2012 г. Съобразно това в исковото производство жалбоподателката ще защити правата си като оспори вземането по основание и размер. Подаденото от нея възражение с позоваване на процесуалната пречка за издаване на заповедта за изпълнение, посочена в чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК не е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Наличието й е основание да се направи възражение по чл. 414 ГПК, каквото представлява подаденото от нея на 25.04.2013 г. Основанията за обезсилване са изрично посочени в закона - чл. 415, ал. 2 ГПК и посоченото от жалбоподателката не е между тях. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определение по формулирания въпрос, тъй като той не е решаващ за изхода на спора предвид образувано гражданско производство за установяване съществуването на вземането. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.