Определение № 5566 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Грамов от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. К. Ч., против Решение №371 от 09.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което след отмяна на Решение № 211/13.06.2023г., постановено по гр. д. № 20225210100328 по описа на Районен съд- Велинград, по иска предявен от М. П. Г., ЕГН [ЕГН], против Д. П. Грамов, ЕГН [ЕГН], с правно основание чл.227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД, е отменено дарението на 1/2 идеална част от втори етаж от жилищна сграда от около 82 кв. м., построена в парцел ХVІ, отреден за имот пл.№ 2935 в кв.345 по регулационния план на [населено място], при съседи: Л. Ц., Й. Г., А. Д. и улица, ведно със съответстващите идеална части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № А-148, т. І, дело № 321/17.VІ.1988 г. на РС-Велинград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. П. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощника й по делото адв. Продан П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД, предявен от ищцата М. П. Г. против ответника Д. П. Грамов за отмяна на извършеното от ищцата в полза на ответника дарение на 1/2 идеална част от втори етаж от жилищна сграда от около 82 кв. м., построена в парцел ХVІ, отреден за имот пл.№ 2935 в кв.345 по регулационния план на [населено място], при съседи: Л. Ц., Й. Г., А. Д. и улица, ведно със съответстващите идеална части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № А-148, т. І, дело № 321/17.VІ.1988 г. на РС-Велинград. Като основание за отмяна на дарението ищцата е навела обстоятелството, че се нуждае от издръжка, а ответникът отказва да й предостави такава. Съдът е приел от фактическа страна, че на 12.01.2022г. ищцата М. Г. е изпратила покана до ответника Д. Грамов /неин брат/, с която го е уведомила, че е пенсионер и пенсията й възлиза на 340 лв., а с оглед заболяванията си няма възможност да осъществява системно трудова дейност, от която да реализира по-големи доходи. Посочила е, че се нуждае от издръжка в размер на 300 лв. месечно, която претендира да й бъде заплащана в 14-дневен срок от получаване на поканата. Въз основа на писмените доказателства съдът е приел, че ищцата страда от злокачествен карцином на млечна жлеза, хипертонично сърце, неинсулинозависим диабет, стенокардия. От заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че през 2014г. М. Г. е диагностицирана със злокачествено новообразувание /карцином/ на лява млечна жлеза и е оперирана /извършена тотална мастектомия и аксиална лимфна дисекция/, след което е проведено лечение- комплексна терапия и продължаващо диспансерно наблюдение на заболяването. Към момента е без данни за рецидив и метаболитна и морфологична активност на наличната белодробна метастаза. Констатираният от експертизата захарен диабет на ищцата се контролира чрез перорален прием на антидиабетни средства. Г. страда още от затлъстяване, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и варици. Всички заболявания са хронични и не може да има излекуване, а медицинската цел е да се поддържат в стадий на компенсираност максимално дълго време. С експертно решение на ТЕЛК от 08.02.2017г. на ищцата е определена 72% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, но към момента няма медицински данни, а и не може да има при установените заболявания, които да позволяват промяна на процентно намалената работоспособност към по-нисък процент. Въз основа на заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза и след извършен анализ на установените от доказателствата по делото нужди на ищцата съдът е приел, че персоналната нужда от издръжка на ищцата за първо тримесечие на 2022 г. възлиза средно на 1176,53 лв., а за второто тримесечие на същата година- на 1227,31 лв. Установил е, че към м. април 2022 г. общият размер на получаваните от ищцата доходи възлиза на 994,29 лв., като същият е със 182,06 лв. по-малък от необходимата сума за персонална месечна издръжка на ищцата за първото тримесечие на 2022г. и със 233,02 лв.- за второто тримесечие на същата година. Предвид горното съдът е приел, че както към датата на изпращане на поканата за заплащане на издръжка, така и към датата на подаване на исковата молба, на ищцата не са й достигали средства за месечна издръжка. Взел е предвид и настъпилия след предявяване на иска факт, че считано от 12.07.2023г. тя не получава месечно възнаграждение като приемен родител, поради което реализира средномесечен доход само от пенсия в размер на 518,50 лв. По отношение на възможностите на ответника да предоставя издръжка съдът е приел, че същият получава работна заплата в размер на 780 лв. месечно, а на 10.09.2021 г. е сключил с третото лице Ю. И. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който тя е придобила правото на собственост върху неговата Ѕ ид.ч. от първи жилищен етаж на сградата, Ѕ ид.ч от поземления имот и по 1/6 ид.ч. от приземния и таванския етаж срещу задължението да го гледа и издържа. Предвид така сключения договор съдът е приел, че разходите за издръжка на ответника се поемат от третото лице. По отношение на притежавания от страните по делото в съсобственост трети етаж от сградата съдът е посочил, че същият предвид състоянието си не е годен за обитаване и отдаване под наем, поради което от него не могат да бъдат реализирани допълнителни доходи, както и че предвид наличието на съсобственост за ищцата би било невъзможно да продаде притежаваната от нея Ѕ ид.ч. без съгласието на ответника. По отношение на първия етаж от сградата, в който живее ищцата, е съобразен факта, че другият му съсобственик- третото лице Ю. И., е изпратила покана до ищцата да й заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лв. за това, че е лишена от правото да ползва частта си от него. Като недоказани са преценени твърденията на ответника, че ищцата притежава и друго недвижимо имущество освен идеалните части от първия и третия етаж от сградата, в която живее. Съдът е съобразил и настъпилите в хода на делото промени в размера на необходимата издръжка, като въз основа на извършена справка в сайта на НСИ е установил, че средната сума за издръжка на едно лице за второ тримесечие на 2023г. е в размер на 2379,38 лв., които персонално за ищцата следва да бъдат редуцирани 1672,94 лв. Предвид отпадането, считано от 12.07.2023г., на допълнителния доход, получаван от нея като приемен родител, съдът е изложил съображения, че трайната й нужда от издръжка се е увеличила, тъй като получаваният от нея доход е само от пенсия в размер на 518,50 лв. По така изложените съображения съдът е приел, че са налице основанията на чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД за отмяна на извършеното от ищцата в полза на ответника дарение, тъй като въпреки отправената му покана последният е отказал да й предостави издръжката, от която се нуждае. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че не се е съобразил с Тълкувателно решение №1 от 21.10.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС. Изложението съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, но в него не е посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил разрешен в обжалваното решение, като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид горното и съобразно приетото в т.1 на цитираното по- горе Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. правния въпрос от знач Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,