Определение № 63 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 803/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. против постановеното от Софийски градски съд, ІІ А гражданско отделение, определение № 6965 от 23.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 4926 / 2012 год., с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 23.09.2011 год., по гр.д.№ 34 049 / 2011 год. на Софийски районен съд, 47 състав, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и вместо това е оставено без уважение искането за допускане на незабавно изпълнение, на основание чл.418 ал.1 ГПК, предявено от заявителя - настоящ жалбоподател, като е обезсилен и издадения в полза на същия, въз основа на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист срещу [фирма], за сумата от 6077,52 лв. / главница / и 1 656,06 лв. / мораторна лихва /. Жалбоподателят излага съображения относно правилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, относно решаващият извод за неподписване извлечението от сметка, на което се основава заявлението, от легитимирано да представлява заявителя лице. Прилага изложение по чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна – [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство, нито преграждат развитието на такова .Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Дори да биха били налице предпоставките за касационна обжалваемост на въззивното определение, то цената на предявената по реда на чл.417 т.2 ГПК претенция - под 10 000 лева, при търговския характер на делото - на основание чл. 286 ал.1 ТЗ, тъй като се касае за предявено вземане по търговска сделка - договор за наем на павилион за продажба на хлебни изделия, пакетирани хранителни стоки и алкохол, съобразявайки и регистрирания предмет на дейност на търговеца – длъжник - обуславя на самостоятелно основание недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение