Определение № 147 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1020/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 06.08.2012 г. по гр. д. № 383/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 159/12.03.2012 г. по гр. д. № 3783/2010 г. на Кюстендилски районен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че вземането на ищеца в размер на 24 295,34 лв., представляващо гаранция за добро изпълнение, по договор за строителство от 01.11.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума съществува. В касационната жалба се излагат съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Достъпът до касация е обоснован с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че по отношение на приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е надхвърлил правомощията си по закон и е постановил обжалваемия съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС - приложени четири броя решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При тези данни, като съобрази, че досежно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото /чл. 269, изр. 2 ГПК/ е образувано тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК и разрешаването му посредством тълкувателно решение на ВКС е относимо към поставения от касатора процесуалноправен въпрос по конкретното дело, следва производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд