Определение № 2666 от 29.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1893/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу Разпореждане № 624 от 04.06.2026г. по ч.в.т.д. № 511/2025г. на Апелативен съд - Варна, с което е върната постъпилата от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 795 от 03.02.2026г. срещу постановеното по същото дело Определение № 7 от 13.01.2026г. в частта, с която е потвърдено прекратително определение на първоинстанционния съд. Съображенията на частния жалбоподотел са за неправилност на обжалвания акт поради незаконосъоразно разрешаване от съда на въпроса за размера на дължимата държавна такса, която не била внесена вцялост. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото за разглеждане по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 02.02.2026г. Д. С. Д. е депозирал в Апелативен съд- Варна частна касационна жалба срещу Определение № 7 от 13.01.2026г. по ч.в. т.д. № 511/2025г. по описа на същия съд. При администриране на същата въззивният съд е констатирал нередовности, поради което с Разпореждане № 148 от 05.02.2026г. е дал указания за приподписването й от адвокат, за упълномощаването на който да се представи пълномощно; за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7.67 евро. В указания едноседмичен срок за изпълнение, започнал да тече от уведомяването на 18.03.2026г., на 25.03.2026г. частният жалбоподател е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 7.67 евро по сметка на ВКС. След констатация, че указанията са изпълнени частично, администращият частната касационна жалба съдия с Разпореждане № 348 от 27.03.2026г. повторно е оставил същата без движение с даване на възможност за привеждането й в съответствие със законовите изисквания досежно приподписването й от адвокат, за упълномощаването на който да се представи пълномощно, както и представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Препис от разпореждането с дадените указания е връчен редовно на страната на 15.05.2026г. След като е установил, че в рамките на законовия срок, изтекъл на 22.05.2026г., не са изпълнени повторно дадените указания по редовността на частната касационна жалба, съдията-докладчик е върнал същата с обжалваното пред ВКС разпореждане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Направената от въззивния съд констатация за неизпълнение в цялост на указанията по редовността на частната касационна жалба съответства на данните по делото. По делото лисват данни за изпълнение на указанията на съда досежно приподписване на жалбата от адвокат с представено пълномощно и за изготвяне на изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, дадени изрично с повторното разпореждане. Възраженията на частния жалбоподател се основават на твърдения за незаконосъобразно определяне от съдилищата на държавната такса и несъгласие с основанието за връщане на частната касационна жалба - невнесена в цялост държавна такса. Предпоставилите връщането на частната касационна жалба основания обаче са различни и касаят неизпълнение на указани други нередовности на същата, поради което оплакванията не съответстват на приетото от съда и са неоснователни. При наличието на точни и ясни указания по редовността на частната касационна жалба и при изрично посочване от съда на последиците при неизпълнение на указанията в цялост, правилно въззивният съд е върнал същата поради неостраняване на указаните с разпореждането от 27. 03.2026г. нередовности. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд,