Определение № 192 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1511/2018 г.

Производството е образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ „ АД / в несъстоятелност - А. Донов и К. М., против решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1420/14.07.2017 г. по т.д.№ 7213/ 2016 г. на СГС, са отхвърлени предявените срещу „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността 9 прихващания, извършени с уведомления, в периода 4 – 6 ноември 2014 г.. С определение № 57/28.01. 2020 г., касационното обжалване е допуснато по въпроса: Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ? В открито съдебно заседание на 08.06.2020 г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Междувременно, с определение от 20.10.2020 г. по конст. дело № 9/ 2020 г., Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане на Висшия адвокатски съвет, за установяване на противоконституционност на пар.5 ал.1 - 4, пар.6 ал.1 -2, пар. 7 и пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г.-, в сила от 19.04.2019 г./, чл.60а ал.1 ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г.,в сила от 19.04.2019 г./, пар.16 от ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр.61 от 2015 г. в сила от 11.08.2015 г. и чл.60б ал.1 ал.2 и ал.3 ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г. в сила от 166.03.2018 г. /. Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба на синдиците на КТБ в несъстоятелност, с предмет въззивното произнасяне по исковете, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, по отношение приложението на която материалноправна норма пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/ обн. ДВ бр.22 от 2018 г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, атакуван като противоконституционна норма, в хода на все още висящото исково производство е предвидил обратно действие, считано от 20.06.2014 г., като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл.64 ал.1 ЗБН. Ето защо и на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК, производството – след възобновяване с оглед преодоляно предходно основание, следва отново да бъде спряно, до приключване на производството по конст. дело № 9 /2020 г. на Конституционния съд на Република България. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение