Определение № 50368 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител М. И. - инспектор в ТД – Бургас на комисията срещу решение № 72/16.12.2021 г. по гр. д. № 430/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Ответниците по жалба Н. К. Д., Н. Ф. Д., „Бисер“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и „Никол 008“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], и двете дружества със седалище [населено място], всички чрез процесуалните си представители адвокати А., К. и Д. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажират становище за недопустимост, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Неин предмет е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 33/23.03.2018 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения от Комисията против Н. К. Д., Н. Ф. Д., „Бисер“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и „Никол 008“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], и двете дружества със седалище [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ - отм.) вр. с § 5, ал. 2 Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на имущество – недвижими имоти, моторни превозни средства и парични суми, съставляващи левовата равностойност на дружествени дялове от капитала на ответните търговски дружества, както и внесени такива суми по банкови сметки с титуляр Н. Д., всичко на обща стойност 1 924 111. 86 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация по следните въпроси, за които твърди да са обуславящи изхода на делото и решени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона, а именно:

1. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“ По въпроса се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г., решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г., и двете на IV г. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. и решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., и двете на II т. о.

Счита се, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. „Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и последствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето, в края на проверявания период?“;

3. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС“;

4. „Дължи ли Комисията държавна такса при отхвърляне на подадена от нея жалба срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ?“

И трите питания са повдигат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Иска се допускане на касационен контрол и поради очевидната неправилност на въззивното решение - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Предвид на поставените втори и трети въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, III г. о. съобрази следното:

С разпореждане от 15.10.2021 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по следните въпроси:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?;

2. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ – въпросът е прередактиран съобразно решение на ОСГК на ВКС от 17.03.2022 г.

Поради изложеното, доколкото повдигнатите два въпроса попадат в предмета на образуваното тълкувателно дело и правните разрешения, които ще бъдат дадени по него са обуславящи за изхода на спора, до постановяване на решение по това дело настоящото производство следва да бъде спряно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,