Определение № 887 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2688/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ К и Д 60„ЕООД и „ К и С 9“ ЕООД против решение № 66/21.04.2022 г. по гр.д.№ 34/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260061/02.07.2021 г., поправено с решение № 260083/03.12.2021 г. по гр.д. № 321/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол. С потвърденото решение са уважени предявените от Национална агенция за приходите против всеки от касаторите искове, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за прогласяване за недействителни по отношение на Държавата сключени между двете дружества договори за цесия от 11.12.2017 г. и 27.01.2020 г.. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.216 ал.1 ДОПК, в сила към момента на сключване на атакуваните договори за цесия, както и по отношение приложението института на погасителната давност, възражение за каквато е въведено от ответниците. Ответната страна - НАП - оспорва касационната жалба със съображения по съществото на правния спор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение констатира, че касационната жалба изхожда от легитимирана по спора страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното: Въззивното решение е постановено по обективно съединени искове искове, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за обявяване за недействителни по отношение на Държавата на няколко договора за цесия, с които „ Дикс 2001 „ ЕООД / със сегашно наименование „К и Д 60„ ЕООД / е прехвърлило възмездно на „Дикс 2001 Строй“ ЕООД / със сегашно наименование „ К и С 9“ЕООД / свои вземания към Национална агенция за приходите, всяко от които на стойност под 20 000 лева и почти всички / без едно / на стойност под 5 000 лева - минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост по търговски, респ. граждански дела, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Всяка отделна цесия е самостоятелен предмет на иск, цената на който, предвид възмездността на договорите, се определя от договорената между цедент и цесионер продажна цена, в размер на 5 % от стойността на прехвърляното вземане / относно определяне цената на иск, с предмет договор за цесия, съгласно чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК и понятието „ стойност на договора „ - определение № 790 по ч.т.д.№ 2946/2013 г. на І т.о. на ВКС /. Следователно, при горепосочения размер на всяко от прехвърлените с цесии вземания, договорената продажна цена по всеки от договорите за цесия, определяща цената на всеки от исковете, се явява под размера от 5 000 лева – минималния законодателно определен праг за касационна обжалваемост, независимо от характера на делото – гражданско или търговско, съгласно чл. 280 ал.3 т.1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение