Определение № 1686 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 319 от 13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 364/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260008 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 1485/2015 г. на Районен съд-Дупница, с което на основание чл. 353 ГПК е извършено разпределение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място], област К., с площ 3214 кв. м, като в общ дял на С. Х. С., М. И. С. и В. И. С. е поставен УПИ с проектен номер *-*, с площ от 1137 кв. м, на стойност 21 208 лв.; в дял на К. К. Г. е поставен УПИ с проектен номер *-*, с площ от 1241 кв. м, на стойност 23 147 лв., а в общ дял на С. Б. Г., К. П. Г., Т. Г. Г., С. Г. Ч., Д. Г. Г., Б. Г. Г., М. Г. Г., Л. С. С., Д. С. Г., О. А. Г., Р. А. Г. и Х. Б. О. е поставен УПИ с проектен номер *-*, с площ от 920 кв. м, на стойност 17 160 лв. Въззивният съд е приел за установено, че с влезли в сила решения № 317 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 1485/2015 г. на РС-Дупница и № 24 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 209/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд е допуснато извършването на съдебна делба на УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място], област К., с площ 3214 кв. м, между странитеq при следните квоти: 14892/39576 ид. части за К. К. Г., 9096/39576 ид. части за С. Х. С., 2274/39576 ид. части за М. И. С., 2274/39576 ид. части за В. И. С., общо 6440/39576 ид. части за С. Б. Г. и К. П. Г., 920/39576 ид. части за С. Б. Г., 920/39576 ид. части за Г. Б. Г., общо 920/39576 ид. части за М. Г. Г., Л. С. Г. и Д. С. Г., общо 920/39576 ид. части за О. А. Г. и Р. А. Г. /наследници на починалия в хода на производството А. Б. Г./ и 920/39576 ид. части за Х. Б. О.. В хода на производството във втората фаза на делбата /на 03.11.2021 г./ е починал съделителят Г. Б. Г., като на негово място са конституирани правоприемниците му – Т. Г. Г., С. Г. Ч., Д. Г. Г. и Б. Г. Г.. Съсобственият имот се ползва от съсобствениците посредством обособяването на три дяла, като съделителите С. Х. С., М. И. С. и В. И. С. ползват частта от имота откъм [улица], с площ от 1170 кв. м, К. К. Г. ползва средната част от имота – площ от 1208 кв. м, а всички останали съделители ползват най-южната част, граничеща с УПИ *-* с УПИ *, която е с площ от 920 кв. м. Всеки от така обособените на място три дяла е застроен със сгради, които се ползват от съсобствениците, владеещи съответната част от поземления имот. В заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е посочено, че при фактическото разпределяне на ползването на поземления имот К. Г. владее площ, която не съответства на правата му в съсобствеността и е с 33 кв. м по-малка, за сметка на ползваната от С. Х. С., М. И. С. и В. И. С. площ, която е с 33 кв. м повече от тази, съответна на техния дял. Останалите ответници на място владеят точно толкова, колкото притежават. Вещото лице е посочило, че допуснатият до делба УПИ е поделям съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ на три дяла, според правата на трите групи съделители, по начин, че да съответстват напълно на притежаваните от тях права, собствеността на сградите, застрояването на парцела и фактическото му ползване, като на приложение № 1 към заключението са посочени трите урегулирани поземлени имота /УПИ с проектен номер *-* с площ от 1137 кв. м; УПИ с проектен номер *-* с площ от 1241 кв. м., и УПИ с проектен номер *-* с площ от 920 кв. м/, които могат да бъдат обособени от допуснатия до делба имот. При това обособяване на дялове е предвидено от УПИ с проектен номер *-* да се отнемат 33 кв. м, които да се придадат към УПИ с проектен номер *-*, като по този начин всяка от трите групи съделители ще получи дял, отговарящ напълно на правата им, без да се налага да се извършва уравняване на дяловете. В становището на главния архитект на община Кочериново е посочено, че основание чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ е допустима подялбата на процесния имот съгласно скицата по приложение № 1 към заключение по съдебно-техническата експертиза. С влязла в сила заповед № РД-01-05-288/17.07.2020 г. на кмета на община Кочериново е разрешено изработване на ПУП-ПР, одобрен със заповед № 1057/21.03.1934 г., за делба на УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място] и образуване на три нови самостоятелни урегулирани имоти - УПИ *-* с площ от 1137 кв. м, УПИ *-* с площ от 1241 кв. м и УПИ *-* с площ от 920 кв. м, всички в съответствие със скицата, изготвена от вещото лице по делото. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, назначена след влизане в сила на горепосочената заповед на кмета на община Кочериново, средната пазарна стойност на имота, предмет на делба, е 61 515 лв., а на обособените от него дялове е: на УПИ *-* – 21 208 лв.; на УПИ *-* – 23 147 лв. и на УПИ *-* – 17 160 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че според владението на място, от допуснатия до делба имот могат да се обособят три дяла, които да се разпределят между съделителите, както следва: дял I-ви - УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място], с площ от 1137 кв. м, на С. Х. С., М. И. С., В. И. С.; дял II-ри - УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място], с площ от 1241 кв. м, на К. К. Г. и дял III-ти - УПИ * - * в кв. 15 по плана на [населено място], с площ от 920 кв. м, на С. Б. Г., К. П. Г., Т. Г. Г., С. Г. Ч., Д. Г. Г., Б. Г. Г., М. Г. Г., Л. С. С., Д. С. Г., О. А. Г., Р. А. Г. и Х. Б. О.. Въззивният съд е приел, че основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК. В настоящия случай, с влязло в сила решение между три групи съделители, имащи различни права в съсобствеността, е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на един урегулиран поземлен имот. В случая е налице невъзможност за теглене на жребий, тъй като квотите в съсобствеността не позволяват това, а и е установено, че допуснатият до делба имот е застроен със сгради, собственост на отделните съделители, и тегленето на жребий може да се окаже изключително неудобно за нуждите на фактическото ползване на имота. Процесният имот следва да се раздели по реда на чл. 353 ГПК и с оглед на обстоятелството, че всички съделители са се обединили около приложението му. Потвърждение за последното е обстоятелството, че заповедта за частично изменение на ПУП относно дворищната регулация за този имот е влязла в сила и то след като е била обжалвана само от съделителя К. Г., който единствен би получил имот в еднолична собственост. Никой от останалите съделители не е възразил, че два от дяловете се възлагат в обща собственост на няколко от тях. Извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК в случая кореспондира и на установеното от години фактическо положение. Отделно от това жалбоподателят, който получава дял в индивидуална собственост, не може да възразява срещу приложения способ с довод, че други съделители получават общ дял, след като последните не възразяват срещу това. След като допуснатият до делба имот е поделяем на три дяла, напълно съответстващи на правата на трите групи съделители, не е налице неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК, респ. имотът не следва да се изнася на публична продан. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Писмен отговор е постъпил от ответниците по жалбата С. Б. Г. и К. П. Г., в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция, е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение изцяло в съответствие със задължителните указания на посоченото от него ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените с това тълкувателно решение разяснения въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато констатира нарушение на императивна материалноправна норма или когото следи служебно за интереса на някоя от страните по делото /например в производство за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Противоречие с тази практика в случая не е налице, тъй като въззивният съд подробно в мотивите си е обсъдил всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, като след оценка и анализ на събраните по делото доказателства, е обосновал извода защо делбата на процесния имот следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация С. Г. и К. Г. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на по 2000 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се превалутират, като се присъдят по 1022,58 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,