Определение № 248 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2017 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Г. М. от [населено място] против въззивно решение № 1154 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 723/2017г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 2.11.2016г. по гр.д.№ 4042 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете на Ц. Г. М. против ВМА [населено място], с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД съответно за сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1 887.62лв., законната лихва за времето от 10.08.2014г. до 23.03.2015г.

Срещу така подадената касационна жалба са постъпили два отделни отговори – от ВМА [населено място] и от [фирма], с които се оспорват както допустимостта на подадената жалба /поради липса на поставен ясен и вътрешно непротиворечив въпрос/, така и нейната основателност.

Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Изводът си за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е мотивирал с липса на установено противоправно поведение на лекари от ВМА, което да е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Изследвайки хронологията на събитията и позовавайки се на заключението на приета по делото експертиза, съдът е приел, че тези действия и бездействия на лекари от ВМА, за които ищцата е твърдяла, че са довели да причиняването на вредите й - неправилно наместване на счупването и допускане на инфектиране на откритата рана - „са съобразени с медицинските стандарти и са в съответствие с изискванията на чл.88 ал.2 т.1 от Закона на здравето за „достатъчност” и „качество” на медицинската помощ”, съобразно водещата и приоритетна към 10.08.2014г.-12.08.2014г. диагноза.

Съобразно тези мотиви, касаторката се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси:

1. ”Спазването на определени медицински правила, достатъчно основание ли е да бъде освободено от отговорност лечебно заведение, ако те са недостатъчни, за да гарантират оптимално диагностициране и лечение”. Може ли да се приеме, че пациент е получил качествена медицинска помощ, при положение, че са настъпили усложнения?

2. В кои случаи и при какви предпоставки поведение на медицинско лице може да се приеме за противоправно, определящо по-висок медицински риск и какво е значението на статистически неблагоприятните развития при оказването на помощ?

Счита, че даденият от въззивният съд отговор на тези въпроси е в противоречие с приетото в решения № 130 по гр.д.№ 640/2009г.на ІІІ г.о., № 250 по гр.д.№ 1504/2011г.на ІІІ г.о.

3. Поставя въпроса и за разпределението на доказателствената тежест и преценката на медицинската документация, като се позовава на решение №130, в което е прието, че „болничното заведение е следвало да установи, че са взети необходимите за преодоляване на риска мерки” и за да се освободи от отговорност, то „следва да установи своята практика, изискана и спазена от страна на медицинския или друг служебен персонал за противодействие на риска, в същата степен, в която всеки възложител, упражняващ дейност при повишен риск, следва да докаже наличието на регламент за спазването на конкретни предписания от своите служители във връзка с безопасността, опазването на живота и здравето на засегнатите от рисковата дейност лица”.

Четвъртият поставен въпрос е за спазване от страна на въззивния съд на задължението да постанови акта си след преценка на всички ангажирани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и по-специално – след обсъждане и съпоставяне на заключенията на вещите лица, изготвили приетата съдебно-медицинска експертиза и всички други приети по делото доказателства. Касаторката поставя този въпрос на основание чл.2801 ал.1 т.1 ГПК, като се позовава на решение № 508/2010г. по гр.д. № 1411/2009г. на ІІІ г.о., съгласно което съдът може да възприеме и съобрази медицинско заключение с даден отговор „за най-вероятна причина”, само след като прецени кои от фактите, респ.връзките между тях са предмет на специални /медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да изведе изводите си, въз основа на опитните правила и логиката, при преценка на останалия доказателствен материал, след което да изгради вътрешното си убеждение за наличие или липса на причинна връзка.

Съпоставката между мотивите на въззивния акт и поставените от касаторката въпроси – налага извод,че всички са от значение за решаването на спора, тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване, по последните два от тях – относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед евентуалното противоречие на постановения акт с решения № 508/2010г. по гр.д. № 1411/2009г. на ІІІ г.о. и № 130 по гр.д.№ 640/2009г.на ІІІ г.о.

С оглед на изложеното, като констатира,че касаторката е освободена от внасяне на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение