Определение № 3378 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д., чрез процесуалния му представител адвокат Г.К., срещу решение №994 от 07.07.2023г. по в.гр.д.№350/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което е потвърдено решение № 261 707 от 16.12.2020г., постановено по гр.д. № 13588/2019 г. на РС – Пловдив, с което е уважен предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 56 ал. 1 от ЗН като е унищожено по отношение на И. С. К., гражданин на Република Турция, [дата на раждане], паспорт серия U № •••••••••, издаден на 17.01.2014 г. в [населено място] извършения от Д. отказ от наследството на покойния му баща Т. Г. Д., починал на 21.11.2018г., който отказ е вписан в особената книга на Районен Съд – Пловдив под № 789 на основание определение № 12 271/23.11.2018 г., пост. по ч.гр.д. № 18 698/2018 г. по описа на РС – Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд да изследва всички събрани по делото доказателства. Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №752/18.11.1988г. на ВС, ІІІ г.о. и решение №218/02.01.2019г. по гр.д.№2033/2018г., ІІІ г.о. 2/Могат ли да се приемат като писмени доказателства материалите включени в изпълнителното дело и нужно ли е да се съберат доказателства установяващи същите факти в исковия процес. Касаторът твърди, че касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос следва да са допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В срок е постъпил отговор от ответника по касация И. К., чрез процесуалния му представител адв.Г.П., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.56 от ЗН. При дължимата се съгласно чл. 269 изр. 1 от ГПК служебна проверка на решението въззивният съд е намерил същото за валидно и допустимо. Относно неговата правилност е съобразил, че е ограничен от поддържаните във въззивната жалба оплаквания, които са свързани с оспорване на извода на съда въззивникът – длъжник да не притежава имущество, от което въззиваемият – кредитор да се удовлетвори. Конкретно се твърди, че средствата при реализирана продан на притежаваните от него моторните превозни средства, върху които е наложен запор от ЧСИ/каквато продан по изпълнението не е проведена поради факта, че местонахождението им е неизвестно/биха удовлетворили изцяло вземането на кредитора.Освен това въззиваемият може да се удовлетвори и посредством насочване на принудително изпълнение върху притежаваните от него дялове в търговски дружества.Доказателствената тежест да установи наличие на имущество, достатъчно за пълното удовлетворяване на взискателя е на длъжника, в случая – въззивник, а не на въззиваемия – ищец, както неправилно се поддържа в жалбата. Въззивният съд е допуснал автотехническа експертиза, давайки на ответника повторна възможност да посочи местонахождението на притежаваните леки и товарни автомобили и да осигури достъп на вещото лице до тях за извършване на оглед и оценка на същите.Въпреки неколкократно дадената възможност това не е било изпълнено, съответно експертизата – заличена. Същевременно не се ангажирани доказателства за финансовото състояние и имуществото на търговските дружества, в които въззивникът притежава дялове – с оглед преценка дали провеждано принудително изпълнение по чл. 517 и следв. от ГПК би довело до удовлетворяване паричните вземания на въззиваемата страна. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а относно неговата правилност, само по направените в жалбата оплаквания.От съдържанието на подадената от ответника въззивна жалба се установява, че са наведени два довода: допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с допускането и приемането на експертно заключение – същият е приет за основателен и е допуснато СТЕ при условията на чл.266, ал.3 от ГПК; неправилно разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, които са включени в предмета на доказване – даден е отговор като е прието, че не ищецът, а ответникът е този, който следва да установи, че притежава лично имущество в достатъчен обем, което би позволило на ищеца-кредитор да се удовлетвори от него. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос, тъй като неговия отговор по никакъв начин не би спомогнал за правилното прилагане на закона и развитие на правото.Налице е детайлна разпоредба в процесуалния закон, която регламентира процедурата по допускане и събиране на писмените доказателства.Съдът е длъжен да събере всички допуснати писмени доказателствени средства, което става с участието на страните, които се призовават за заседанието, насрочено за тяхното събиране.Изискването за непосредственост изисква съдът сам да събере писмените доказателства, което може да стане не само чрез тяхното представяне от страните по делото, а и чрез изискване и прилагане на друго исково, изпълнително или охранително производство. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение