Определение № 4630 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 347/2025 г.

Производството е по чл. 280 вр. чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. К., подадена чрез адв. Е. В., против решение № 223/01.11.2024 г. по в. гр. д. № 304/2024 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено решение № 196/10.06.2024 г. по гр. д. № 805/2023 г. Смолянски районен съд и са уважени предявените от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу жалбоподателя обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от извършен деликт – престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, изр. 1 и 2, т. 5, изр. 1 и 2, т. 6 и 7, във вр. с чл. 26 НК, за извършването на което е признат за виновен с присъда № 5/07.03.2022 г. по НОХД № 24/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, влязла в сила на 23.03.2022 г., в размер на 6 811, 35 лева, от които сумата от 3 898, 73 лева, представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължимия ДДС от „Надежда-М“ ЕООД за данъчните периоди април 2010 г., юли 2010 г., декември 2010 г., февруари 2012 г., август 2012 г., октомври 2012 г. и сумата от 2 912, 62 лева, представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължим корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. от „Надежда -М“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2023 г. – датата на завеждането на исковата молба, до окончателното плащане, както и за сумата от 8 666, 64 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, изчислена от датата на всяко отделно увреждане до 24.08.2023 г. – датата на предявяване на исковата молба. Ответникът по касация – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. И. Д., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изразил становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като разгледа горното дело, намира следното: Касационната жалба е недопустима. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 898, 73 лева – дължим данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 04.2010 г., м. 07.2010 г., м. 02.2012 г., м. 08.2012 г., м. 10.2012 г., от „Надежда-М“ ЕООД, както и в размер на 2 912, 62 лева - дължим корпоративен данък за данъчни години 2010 и 2011 год. от „Надежда-М“ ЕООД, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер от 8 666, 64 лева. Всеки един от съединените искове е за парично вземане. Съгласно чл. 69, ал. 1,т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В случая, търсената сума по всеки един от съединените главни искове по чл. 45 ЗЗД е по-ниска по размер от 5 000 лв. Този извод не се променя от обстоятелството, че в първоинстанционното и във въззивното решение исковете са посочени и в общия им размер от 6 811, 35 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Недопустимостта на главните искове по чл. 45 ЗЗД обуславя недопустимост и на акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД. В заключение, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. С оглед изхода от това производство касаторът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение