Определение № 451 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. К. С. срещу решение № 2563 от 24.04.2020 г. по в.гр.д.№ 9338 от 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, III-Б въззивен състав в следните негови части:

1. частта, с което е отменено решение от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 36742 от 2013 г. на Софийския районен съд, ГО, 163 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Б. К. Г. срещу Ц. К. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца реална част с площ от 16 кв.м. от УПИ X...... от кв. ..... по плана на [населено място], р.Н., м.“И.“ от 2000 г., която част е заключена между точките А-Б-В-А на скица на в.л.инж.П., находяща е на лист 121 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението и

2. частта, с която е потвърдено решението от от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 36742 от 2013 г. на Софийския районен съд, ГО, 163 състав за отхвърляне на предявения от Ц. К. С. срещу Б. К. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост на ищцата и за осъждане на ответника да предаде на ищцата 48 кв.м., представляващи реална част от имот с инентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район Н.,[жк], одобрена със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Касаторката счита, че решението на въззивния съд в обжалваните от нея части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да основава решението си по иск по чл.108 ЗС на отменена административна заповед за частично изменение на дворищно-регулационния план ?

2. Следва ли съдът да уважи иска по чл.108 ЗС, ако приета по делото СТЕ установи минимално навлизане в имота на една от страните, което е напълно в рамките на допустимите отклонения ?

Освен това, касаторката твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 20.08.2020 г. ответникът по жалбата Б. К. Г. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото и ответник по насрещен иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си по същество за отхвърляне на предявения първоначален иск по чл.108 ЗС и за уважаване на насрещния иск по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно било установено, че поставената между имота на ищцата / УПИ X.-...../ и имота на ответника / УПИ X.-...../ ограда не навлиза в имота на ищцата Ц. С., а напротив- в южната част на имотите навлиза с 16 кв.м. в имота на ответника Б. Г., по точките А-Б-В-А на скицата на вещото лице. Счел е, че действителната имотна граница между двата парцела е тази, съответстваща на страничната регулационна линия по действащия дворищно-регулационен план на населеното място, одобрен със заповед № РД-09-25 от 26.01.2000 г., а не границата по одобрената кадастрална карта от 2011 г., изменена със заповед от 20.01.2014 г. Обстоятелството, че границата по точките А-Б-В-А била грешно заснета в кадастралната карта, не било пречка съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС ответникът Б. Г. /ищец по насрещния иск/ да предяви директно иск за собственост по чл.108 ЗС за реалната част от имота му, която неправилно е заснета в кадастралната карта като част от имота на ответницата по насрещния иск Ц. С., дори и да не е провел административната процедура по ЗКИР за поправка на грешката в кадастралната карта.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Следва ли съдът да основава решението си по иск по чл.108 ЗС на отменена административна заповед за частично изменение на дворищно-регулационния план ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което е установена друга фактическа обстановка. Въззивният съд не е основал решението си на отменена заповед за изменение на дворищно-регулационния план. Заповедта на Кмета на общината, която е цитирана в решението на въззивния съд /заповед № РД-09-25 от 26.01.2000 г. за частично изменение на дворищно-регулационния план/, не е и не може да бъде отменена със заповедта на Изпълнителния директор на АГКК за одобрение на кадастралната карта на града от 2011 г. /заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г./, нито със заповедта на Началника на С.-С. за изменение на кадастралната карта от 2014 г. /заповед № КД-14-22-89 от 20.01.2014 г./, както неправилно счита касаторката. Одобряването на кадастралната карта или на изменения в нея не води до отпадане на дворищната и улична регулация на населените места, респективно не води до отмяна на действащите дворищно-регулационни, подробни устройствени планове на тези населени места.

2. Вторият поставен въпрос /Следва ли съдът да уважи иска по чл.108 ЗС, ако приета по делото СТЕ установи минимално навлизане в имота на една от страните, което е напълно в рамките на допустимите отклонения ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд, тъй като не е обусловил изводите на съда в това решение. В него не е прието, че насрещният иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен, въпреки че навлизането в имота на ищеца Б. Г. със 16 кв.м. е в рамките на допустимите отклонения. Освен това, касаторката не е посочила приложението на коя правна норма касае поставения от нея въпрос и в какво се изразява неяснотата на тази норма, което да налага ВКС да я тълкува на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, както твърди касаторката. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и останалите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.