Определение № 504 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4333/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №2163/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на държавата, представлявана от МРРБ против „Евротрансбилд“ ЕООД, гр. София за прогласяване на осн. чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД на нищожността на посочените по делото и в решението три договора от 8.07.16 г., с които държавата, представлявана от областния управител на област София продала на ответното дружество по 8 414/10 000 ид.ч. от описаните с идентификатор и по площ три недвижими имота в [населено място]. Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, в което изразява принципното си несъгласие с решаващия извод на мнозинството на съдебния състав да се отмени първоинстанционното решение за уважаване на предявените в условията на евентуалност искове за признаване нищожността на процесните договори поради накърняване на добрите нрави на осн. чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и вместо него да се постанови въззивното решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването на въззивното решение касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора:

1.Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи?

2. Предметът на спора по образуваното гражданско дело следва ли да съвпада до пълна идентичност с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство, за да може гражданският съд да се позове директно на нейната обвързваща сила и съответно да приеме основателност на иска само на това основание?

3. Обвързан ли е съдът от направената от страните правна квалификация?

4. При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, в случая конкретно относно приложението и оборването на презумпцията по чл.92 от ЗС?

5. Следва ли съдът преди да кредитира заключението на съдебно –техническата експертиза/СТЕ/, да го обсъди наред с всички доказателства по делото и да направи преценка на приета по делото експертиза, съобразно обосноваността й ?

Ответникът по жалба „Евротрансбилд“ ЕООД намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването и моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване по изложени в писмения отговор съображения.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

В изложението във връзка с поставените правни въпроси са обосновани само допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с практиката на ВКС. Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, съобразно указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение като особено тежък и външно установим негов порок не са обосновани в изложението на касатора, поради което касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне на тези две основания – чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, в каквато насока са и част от възраженията на ответника по жалба.

По допускане на обжалването на основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК:

За да отхвърли исковете въззивният съд на първо място се е позовал на постановената оправдателна присъда срещу областния управител на област София и оценителката на трите имота при продажбата им по Закона за държавната собственост; с тази присъда те са признати за невиновни в извършване на престъпления съотв. по чл.220 и чл.260 НК. От обективна страна съставът и на двете престъпления покрива / поглъща/ изцяло правната конструкция на чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД. Обективен елемент на престъплението по чл.220 НК е наличието на неизгодна сделка и на значителна имуществена вреда. Същите признаци са релевантни и в хипотезата на чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД. С оправдателната присъда наказателният съд е приел, че не е изпълнен съставът на престъпленията преди всичко от обективна, освен и от субективна страна. Оправдателната присъда следва да бъде съобразена по настоящото гражданско дело на осн. чл.300 ГПК – тази разпоредба и съдебната практика по прилагането й не позволяват в гражданското производство да бъдат направени различни изводи от тези в наказателното, за да не бъдат постановени недопустимо два абсолютно противоположни съдебни акта за идентична хипотеза.

Евентуално, ако тези изводи не бъдат споделени, решаващият състав на АС е изложил съображения за физическия и правен статут на процесните имоти, попадащи в т. нар „стар градски център“ на София и е приел за достоверна оценката им, дадена от втората експертиза, приета от СГС и от разширената тройна експертиза, приета от САС. Експертните оценки се отклоняват от цените, по които са сключени процесните договори, но констатираните разлики не са така значителни, че да обосноват извод за наличието на порок по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД. Според константната съдебна практика, за да е налице такъв порок, несъответствието на насрещните престации следва да е съществено и драстично – в пъти, така че едната от престациите да се явява в сравнение с другата пренебрежимо малка или практически да е сведена до нула.

Въззивният съд е изложил съображенията си, поради които кредитира посочените по-горе експертни заключения, а не заключението на първата единична СТЕ, представена пред градския съд – посочил е, че първото заключение на в.л. Х. е в насока на възможностите за допълнително строителство, което обаче касае самите сгради, а не незастроената част от терена. Според въззивния съд изводът на това вещо лице, че в имота „има известни кв.м.“, които могат да бъдат застроени, се опровергава от разширената тройна експертиза, която е констатирала, „че при наличие на съществуващи сгради, там няма място за нищо друго“. Дори да се приеме, че има неусвоени площи от земята, то съществуващият вече 16 години строителен мораториум, с неясна перспектива за отпадането му, не позволява ново застрояване. Така инвестиционното намерение на купувача се оказва към момента и в обозрима перспектива неосъществимо и икономически неоправдано.

Цената на процесните продажби надвишава данъчните оценки на имотите. Макар данъчните оценки винаги да се явяват занижени спрямо пазарните / действителните / цени на активите, нормативно установената оценъчно- стойностна рамка следва все пак да се съобрази при преценката дали сделките накърняват съществено и недопустимо имуществения интерес на продавача - държавата, с оглед предмета на разглежданите искове.

Не е възприето изразеното в особеното мнение разбиране, подкрепено с цитираната там практика / р. по гр.д. №3876/20 г. на второ г.о. на ВКС/, че с процесните договори са придобити безвъзмездно на осн. чл.92 ЗС от купувача построените в трите имота много на брой сгради, за които няма издадени актове за държавна собственост и не е посочен друг собственик, и така е налице изключителна неравностойност между заплатената от купувача цена и придобитите вещни права на собственост, вкл. върху сградите, които са частна държавна собственост. Посочено е, че волята на страните за прехвърляне и на намиращите се в имотите сгради - държавна собственост не може да се предполага и в случая договорите са породили действие само по отношение на това, което е изрично прехвърлено с тях – земята. В тази насока е и процесуалното поведение на ищеца, който не е заявявал подобно твърдение при излагане на основанието на иска по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и то не е било включено в предмета на спора и разглеждано по делото със съответстващото му събиране на доказателства относно статута на сградите, състоянието и стойността им.

При тези решаващи изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и изразеното в особеното мнение противоположно становище, ВКС намира, че на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси:

1.За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях. Обжалването следва да се допусне поради твърдяното от касатора противоречие на решението на АС по този въпрос с цитираните р. по гр.д. №5980/14 г. на първо г.о. на ВКС, р. по т.д. №811/12 г. на второ т.о. на ВКС, ППВС №7/65 г., ТР №1/2001 г., т.19, р. по т.д. №1106/10 г. на второ т.о. на ВКС и др. В изложението се сочи, че въззивният съд, не обсъдил всички събрани и приети по делото писмени доказателства и съдебно-технически експертизи при формиране на извода си за липса на нееквивалентност на престациите, водеща до накърняване на добрите нрави.

2. За обвързващата сила на присъдата за граждански съд на осн. чл.300 ГПК. Обжалването следва да се допусне поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение по този въпрос с р. по т.д. №1490/17 г. на първо т.о. на ВКС и трайната практика на ВКС, че обвързващото действие на влязлата в сила присъда не обхваща неразрешените с нея, несъставомерни въпроси.

5. За кредитиране на заключението на техническата експертиза от съда, след обсъждането му наред с всички доказателства по делото и преценка на приета по делото / друга/ експертиза, съобразно обосноваността й. Обжалването следва да се допусне поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение по този въпрос с р. по гр.д. №1271/15 г. на трето г.о.на ВКС, р. по гр.д. №3194/13 г. на първо г.о. на ВКС, р. по гр.д. №1814/09 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Сочи се в изложението, че мнозинството на въззивния състав се е позовало изцяло /преимуществено/ на заключението на тройната експертиза, без да съобрази обосноваността й с оглед събраните по делото доказателства - първата СТЕ на в.л. Х. и представените към нея пазарни аналози и прецени възраженията на държавата, свързани с потенциала/възможностите/ на процесните имоти с оглед на цялостната им характеристика, относима към пазарната им цена.

При данните по делото ВКС намира, че твърденията на касатора и цитираната практика на ВКС обосновават наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените по-горе три процесуални въпроса.

Останалите два въпроса, поставени от касатора – за правната квалификация на иска и за приложимостта на презумпцията на чл.92 ЗС в случая, са материалноправни и от съществото на спора и по тях ВКС ще се произнесе с решението си по делото.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.