Определение № 124 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 545/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от В. И. Г. против определение № 2217/21.08.2013г., постановено от първи въззивен състав на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 1461/2013 г. Насрещната страна [фирма], София, представлявано от управителя П. Д. П. чрез адв. Д. П. отговаря, че частната жалба е неоснователна. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая не се извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване - по съществото си частната жалбата не е касационна, защото се обжалва определение на въззивен съд, с което е прекратено производството по въззивното дело. Частната жалба пред Върховен касационен съд се разглежда по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК. Представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК към частната жалба, приподписано от адв. Д. И., както и възраженията срещу наличие на основания за допускане на обжалване, изразени в отговора на П. И. Т. и Л. И. Т., са неотносими към настоящото производство. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че подадена от А. Ф. Г. частна жалба против разпореждане на Бургаски районен съд за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила определение по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1951 г., отм., е просрочена. Определението е неправилно. Фактическият извод на окръжния съд, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е получено от адвоката - пълномощник на А. Г. на 21.04.2007 г. и, че срокът за обжалване е изтекъл на 28.04.2007 г., не отговаря на данните по делото. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е от 28.02.2013 г. и няма как срокът за обжалването му да е започнал да тече и да е изтекъл близо шест години преди това. Изпълнителният лист е издаден по молба на П. и Л. Т., в чиято полза са присъдени съдебноделоводните разноски по гр.д. № 2132/2006 г. на Бургаския районен съд, с които е натоварен А. Г.. Изпълнителният лист, следователно, се получава от кредиторите, съответно техните пълномощници, а не от пълномощник на длъжника. В случая, разпореждането за издаване на изпълнителен лист е от 28.02.2013 г. Изпълнителният лист е издаден на 01.03.2013 г., видно от отбелязването, извършено от съдебния секретар, отстрани, до акта по чл. 192, ал. 4 ГПК, съставляващ изпълнително основание. Без значение е кога взискателят е получил изпълнителния лист. Срокът за длъжника да обжалва разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист, започва да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Видно от представените доказателства, длъжникът е получил поканата на 27.05.2013 г. Подадената от него молба, разглеждана като частна жалба, е постъпила в деловодството на съда на 07.06.2013 г., което е в четиринадесетдневния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. Съображенията на страните, имащи отношение към процесуални и други нарушения, допуснати сопред тях от съда при издаване наизпълнителния лист, са ирелевантни в настоящата проверка. Единственият съществен правен въпрос, на който Върохвен касационен съд следва да даде отговор, е дали частната жалба на А. Ф. Г. по чл. 407, ал. 1 ГПК е в срок или не. В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Бургаския окръжен съд за разглеждане на постъпилата жалба, по заявените в нея, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, оплаквания срещу разпореждането на Бургаския районен съд. МОТИВИРАН от горното, съдът