Определение № 50875 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от А. Ц. Ц. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав решение № 898/19.04.2022г. по гр.д. № 13313/2021г., с което потвърдено решение № 20158664/16.07.2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав по гр.д. № 8631/2020г., в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Ц. срещу В. Ф. иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 248, ал.1, вр. чл.243, ал.1 ЗЗД, вр. чл.233, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се прави искане за отмяната на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, СГС, ГО, ІІ- В възивен състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд за липсата на ангажирани от ищците доказателства, установяващи сключен договор заем за послужване с ответника. Изложил е, че безспорният факт, че ответникът живее в имота, не е достатъчен – същият може да е предоставен за ползване на друго основание, поради което ищецът следва да докаже пълно и главно, че апартаментът е предоставен за ползване именно въз основа на договор за заем. Действително договорът заем за послужване може да се сключи като неформален, но по делото няма данни бабата и дядото на ищеца, съответно ищците да са сключили устен договор заем за послужване с ответника, който договор да е бил прекратен на 14.02.2019 г., няма данни ищците да са били информирани за сключването на такъв договор, че доброволно са предали ключовете от апартамента на ответника и са го оставили необезпокоявано да ползва имота в изпълнение на задължение по договор заем за послужване. Не са събрани и доказателства, че ищецът е заплащал комуналните разходи за имота през годините, включително до днес. Обстоятелството, че ищецът А. Ц. е бил нападнат физически от ответника, което също не е установено безспорно по делото, по никакъв начин не сочи на сключен договор заем за послужване. Такъв не се доказва и от факта, че в личната карта на ответника като негов постоянен адрес е вписан адресът на процесния имот. Ето защо, при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, въззивният съд е приел, че законосъобразно районният съд е приложил неблагоприятните последици от неизпълнение на доказателствената тежест за ищеца по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК и при неустановено наличие на облигационно правоотношение по договор за заем за послужване между страните, които да е прекратен, искът следва да бъде отхвърлен. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви в обжалваното въззивно решение, е основателно искането на касатора за допускане до касационно обжалване по уточнения материалноправен въпрос (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) относно неформалния характер на договора за заем за послужване и възможността за сключването му чрез конклудентни действия, по който въпрос следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,