Определение № 795 от 10.09.2010 г. на ВКС по д. № 1607/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Х. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 1102 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 643 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 18 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 345 от 2006 г. на К. районен съд и е уважен предявеният от Д. Д. Д. негаторен иск. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано защото в мотивите към него е разгледан иск по чл.108 ЗС, както и че е спорен въпроса за собствеността върху граничният терен, разположен между имотната и парцелна граници на двата съседни имота. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка, като жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и касационното му разглеждане е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението навежда и касационни оплаквания, но от анализа им настоящия състав намира, че се претендира допускане на касационно обжалване на съдебният акт по въпроса възможно ли е да бъде нарушено правото на собственост на лице, което не се намира във владение на имота и в този случай правният интерес налага воденето на ревандикационен иск, а не на иска по чл.109 ЗС. Поставя се материално правният въпрос за доказателствената сила на заверен препис от официален документ. Касатора повдига и процесуалния въпрос за преценка на експертното заключение в съответствие с приобщения доказателствен материал както и включването на определени документи в доказателствата по делото. Ответницата Д. Д. Й. /Д. / е подала отговор в който подържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като не отговаря на условията на чл.280, ал.2 ГПК защото материалния интерес е под 500 лв. На второ място намира, че не са налице сочените от Д. Д. основания за допускане до касационно обжалване защото като решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС и неговото разглеждане няма да осъществи целите, поставени в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В отговора излага подробни аргументи срещу инвокираните пороци за допуснати процесуални и материално правни нарушения. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Х. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК по поставените материално правни и процесуални въпроси. Касационната жалба е допустима, тъй като се обжалва решение по неоценяем иск при които не може да се формира обжалваем интерес. Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният от Д. Д. Й. /Д. / против Д. Х. Д. негаторен осъдителен иск за премахване на чувалите със строителни отпадъци, които Д. е оставил в УПИ Х. -506 от кв.23 по плана на[населено място], Ѕ идеална част от който е собственост на Д. Д.. При разглеждането на иска основният въпрос, който е поставен е за собствеността на терена, представляващ неправилен четириъгълник, очертан от граница, която е създадена от поставените “долапи” и парцелната граница между посоченият УПИ и този, който е собственост на ответника и е с идентификатор –ХХІV-505 от кв.23 по плана на[населено място] и другите две парцелни граници улично регулационна и парцелната граница в дъното на имота. Основното правопогасително възражение на ответника –касатор е че той е собственик на терена върху които са оставени строителните отпадъци. Въззивният съд като е обсъдил заключението на в.л. Ж. е счел, че спорният терен е собственост на ищцата и че касатора пречи на ползването му защото е изхвърлил строителните си отпадъци в него. По делото не е установено Д. Д. да е упражнявал владелчески действия върху тази част от УПИ Х.-506 извън поставените чували, съдържащи строителни отпадъци и следователно поставеният от него материално правен въпрос за възможността да се наруши правото на собственост на невладеещия собственик не е относим към настоящия спор. На второ място неотносим към спора е и поставеният въпрос за включването в доказателствата на подписаният между праводателите на страните протокол от 28.11. 1958 г., който действително не е представен в оригинал и съгласно чл.101 ГПК/отм./ следва да се изключи от доказателствения материал. Представеното копие на което е положен подпис с отметката в”верно с оргинала” “секретар” не представлява официално заверен препис по смисъла на 143, ал.2 ГПК/отм./ .Освен това с този протокол, който представлява споразумение между две физически лица за предоставяне на ползване на конкретна част от парцел не е можело да се промени нито имотната нито регулационната граница както по реда на ЗПИНМ, така и по реда на З.. Изложените аргументи в съдебното решение са в съответствие със постоянната съдебна практика, формирана по негаторния иск. Прието е, че спорната площ е собственост на ищцата и следователно не се касае до чужд имот и че движимите вещите на касатора, които са поставени върху нея й пречат да упражнява правото си на собственост. Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС по негаторния иск и не се налага промяна или изменение на вече формираната практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,