Определение № 667 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, Варна срещу въззивно решение № 119 /11.08.2022 г. по в. гр. дело № 15 /2022 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение № 399 от 24.09.2021 г. по гр. д. № 760 /2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е уважен предявеният от И. К. И. срещу жалбоподателя „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.79,ал.1, пр.2, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 40 896 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди, причинени от пожар, възникнал поради късо съединение в електрическата мрежа, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба. Ответникът по касационната жалба И. К. И. в писмен отговор оспорва основателността на подадената касационна жалба. Третото лице – помагач на ответника (жалбоподателя) ЗАД „Алианц България“ АД в писмен отговор излага доводи за основателността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е очертал предмета на въззивната жалба и предмета на спора във въззивната инстанция, установил е релевантните за спора факти, на които се основават доводите на страните и е изложил правните си изводи по доводите на жалбоподателите – „Електроразпределение Север“ АД и третото лице – помагач ЗАД „Алианц България“ АД, които са основани на чл.83, ал.1 ЗЗД, както и по доводите на ответника по въззивната жалба (ищецът И. К. И.) и по съществото на спора. Въз основа на задълбочен анализ на приетите по делото заключения на комплексната пожаротехническа и електротехническа експертиза и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че пожарът не се дължи на неизправности в апартамента на ищеца, нито на повреда в посочените негови електроуреди. Приел е за установено, че причината за възникналия пожар е нарушаването на параметрите (качеството) на електрическата енергия при снабдяването от ответника на имота на ищеца – вследствие на нагоряла нула в главното разпределително табло е подадено високо захранващо напрежение, при което се е получил пробив между електронните елементи на платките и късо съединение, което представлява неточно изпълнение на договорните задължения на ответника. В резултат е възникнал пожар, който е причинил повреди на имущество на ищеца - на апартамента и на обзавеждането му. Съдът е определил стойността на имуществените вреди (на претърпените от ищеца загуби) въз основа на заключение на съдебно-оценителна експертиза, преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото – за стойността на необходимите разходи за СМР за възстановяване на имота във вид годен за ползване (27 515 лева) и необходимите разходи за възстановяване на причинените вреди на движимото имущество, изгоряло при пожара (13 381 лева). По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните въпроси (дословно): Длъжен ли е съдът да изслуша първоначалната допусната съдебно-оценителна експертиза, становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение, за да назначи допълнително (заключение)? Възможно ли е допълнителното заключение да бъде допуснато, изслушано и прието заедно с основното заключение на вещото лице в нарушение на императивната правна норма на чл.199 ГПК? Нарушени ли са принципните постановки на ТР № 3 /12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСТТК на ВКС, свързани с характера на вредата и начина на установяването й приложими във всички случаи на имуществено увреждане, т.е. че пропуснатата полза при непозволено увреждане представлява реална, а не хипотетична вреда, затова тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. По първите два въпроса жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД не сочи съдебни решения на ВКС, с които тези изведени въпроси да са решени в противоречие (по тези два въпроса не обосновава допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава). Първите два въпроса не са обуславящи, тъй като заключенията на вещите лица са приети от първоинстанционния съд, а въззивният жалбоподател „Електроразпределение Север“ АД не е навел доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с допускането и приемането на основното и допълнителното заключения на СТЕ, а единствено за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил оспорването от него на допълнителното заключение на СПожТе и ЕлТе експертиза (на комплексната пожаротехническа и електротехническа експертиза). Също така с въззивната си жалба „Електроразпределение Север“ АД не е направил доказателствени искания. Във въззивната си жалба „Електроразпределение Север“ АД излага доводи, че допълнителното заключение на СПожТе и ЕлТе експертиза противоречи на свидетелските показания на Р. Т. и че не може да бъде кредитирано, защото няма данни за това как е била проектирана, изградена и поддържана електрическата уредба на ищеца. Въззивният съд е обсъдил тези доводи и е изложил мотиви за тяхната неоснователност. При липса на доводи на жалбоподателя „Електроразпределение Север“ АД за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, въззивният съд не е следвало да обсъжда как са допуснати и приети допълнителните задачи на назначените съдебни експертизи, а е следвало да обсъди съдържанието на заключенията, което е и направил. Третият въпрос не е обуславящ, тъй като предмет на спора ии предмет на доказване не са пропуснати ползи, а претърпени вреди. Въззивният съд е присъдил обезщетение за реално претърпени вреди в размер, който съответства на разходите, необходими за отстраняване на вредите. Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, третото лице – помагач също, включително и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на И. К. И. заплатените от него разноски за процесуално представителство от адвокат в размер на 1 760 лева, посочени в списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът