Определение № 353 от 01.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 824/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Изамет 1991” ООД срещу определение №1708/19.10.2020г. по ч.гр.д.№2383/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение №318/27.07.2020г. по т.д.№33/2020г. на Кюстендилски окръжен съд, Търговско отделение. С определението на първоинстанционния съд е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на „Изамет 1991“ ООД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД, с която срещу „Изамет 01“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите на 20.03.2020г. от едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД решения. Частният касационен жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че същото е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е постановил акта си, като е приложил закона във видимо противоречие с неговия смисъл и е формирал изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Счита, че щом се иска отмяна на решение за приемане на съдружник и последващи решения, в които последният е участвал, то независимо от вписаната в ТРРЮЛНЦ форма на дружеството, са налице предпоставките на чл.74 от ТЗ. Поддържа, че именно с обективираното в протокола от 20.03.2020г. решение за приемане на съдружник е създадено правоотношение с К. Х., довел до трансформиране на едноличното дружество в такова с ограничена отговорност. С оглед на това счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на граждански спор. Същевременно поддържа, че правната квалификация на иск, дори и неправилно посочена от страните, е служебно задължение на съда. Излага и доводи, че за него е налице правен интерес от установяване нищожността на решението на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, тъй като същото е взето от негов представител без представителна власт. В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като частният касационен жалбоподател, без да поставя правни въпроси, основава допускането на касационно обжалване на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Изложените доводи относно очевидната неправилност на постановеното определение повтарят съдържанието на самата частна касационна жалба. С допълнение на частната касационна жалба, обективирано в молба вх.№742 от 19.01.2021г., се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на производството следния процесуалноправен въпрос: „При наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, следва ли въззивният съд да констатира нередовност на исковата молба, изведена на основание чл.129, ал.1, т.4 -5 от ГПК и да даде указания за отстраняването й в седмодневен срок?“ Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба „Изамет 01” ЕООД, [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Излага съображения и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Не следва да се взема предвид допълнението на частната касационна жалба, обективирано в молба вх.№742 от 19.01.2021г. С него се посочват допълнителни, невъведени в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване, което е процесуално недопустимо. За да потвърди определението на Кюстендилски окръжен съд, съставът на Софийски апелативен съд е споделил извода за недопустимост на предявения от „Изамет 1991“ ООД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите на 20.03.2020г. от едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД решения за: приемане като съдружник на К. Г. Х., освобождаване от длъжност като управител на И. Г. З., избирането като такъв на К. Г. Х., промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е, че в случаите, когато търговското дружество е еднолично дружество с ограничена отговорност, правата на едноличния собственик на капитала в ЕООД се упражняват от органите на едноличния собственик – в случая управителите на „Изамет 1991“ ООД към момента на приемане на решението. Изложил е мотиви, че по реда на чл.74 от ТЗ не могат да се атакуват решенията на едноличния собственик на капитала, които то е взело чрез своя орган – вписания в ТР свой управител, по отношение на дъщерното дружество; че правото на иск не може да бъде упражнявано за защита от собствени действия, бездействия или актове, тъй като в този случай липсва граждански спор. Решаващият съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че съдът не е изпълнил задължението си да квалифицира предявения иск. Изтъкнал е, че в исковата молба са наведени твърдения за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала от 20.03.2020г. и унищожаемост на същото, но отправеното до съда искане е за отмяна на това решение. Изложил е, че иск за унищожаемост на решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД е недопустим. Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. По смисъла на цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В настоящия случай, доводите, с които се обосновава „очевидната неправилност” на въззивното определение, не са свързани с наличието на такива особено тежки пороци. Според частния касационен жалбоподател очевидната неправилност се изразява в неправилна преценка на правния интерес на ищеца като предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.74 от ТЗ. Това твърдение съставлява оплакване за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК. Следователно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК липсват допълнителни аргументи относно очевидната неправилност на обжалваното определение, а са преповторени съдържащите се в частната касационна жалба доводи за неговата неправилност. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. Следва да се отбележи, че доколкото от въведените в исковата молба доводи се установява правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД и на договора за продажба на дружествените дялове от 23.03.2020г., а не на конститувен иск по чл.74 от ТЗ / в какъвто смисъл са както констатациите на въззивния съд, така и изложените в частната касационна жалба твърдения на ищеца - касационен жалбоподател/, то възможността за защита по исков ред на правата на ищцовото дружество като едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД, не е преклудирана. Възможността за установяване по исков ред нищожността на решения на общо събрание/ едноличен собственик на капитала на ЕООД или на договор, като факти с правно значение, не е ограничена със срок. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд