Определение № 103 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 9/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. Г. Д. и С. И. Д. с искане за отмяна на разпореждане № 2 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 174/2011 г. на Председателя на І г. о. на ВКС, с което е разпоредено връщане на подадената от жалбоподателите частна касационна жалба срещу определение № 411 от 05.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 174/2011 г. на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. К. довод е нарушение правото на защита, регламентирано с нормата на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на РБ. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни. След проверка настоящият състав намира жалбата за неоснователна. За да разпореди връщане на подадената частна жалба е прието, че тя е недопустима, тъй като определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допусната касационна проверка на обжалвано въззивно решение не подлежи на обжалване. Изводът се споделя напълно от настоящия съдебен състав. В този смисъл е трайната съдебната практика и становището на доктрината. Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на преграждащите определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. То не слага край или не преглажда производството по делото. То е постановено в особено производство, в което ВКС извършва проверка за наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационна проверка на решението. Тази дейност има селективен характер, а не правораздавателен. Изводът за недопустимост се обосновава и с това, че законодателят не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението. По тези съображения не е налице основание за отмяна на разпореждането и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.