Определение № 208 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3303/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Х. от [населено място], област С. срещу решение № 43 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 319/2012 г. на Силистренски окръжен съд, с което частично са уважени предявените от същото лице срещу „А. Т.” А., [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на дължимите арендни плащания по три броя арендни договори и обезщетения за забава върху същите в размер на законната лихва за периода до датата на завеждане на исковата молба. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация – „А. Т.” А., [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 08.08.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Такъв е характерът и на настоящото дело. Предмет на същото са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит (цената на главните искове е съответно 6 167.74 лв., 2021.53 лв. и 2 578.96 лв.). Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение