Определение № 50553 от 03.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2405/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ОЛИМП-Ю.В.-Имотите в С.“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 264119 от 22.06.2021 г. на СГС, ГО по гр.д. №7111/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 10 262/15 г. на СРС, 52 с-в, с което са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.51 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД срещу С. П. Д. и евентуално субективно съединените искове на същото основание срещу „Софийска баница“ ООД, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1, т.3 и чл.280 ал.2 ГПК. От страна на двамата ответници по касационната жалба, в писмен отговор, се изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендират се разноски в общ размер на 1800 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е основал на следното: Исковете срещу главния ответник- С. Д. се основават на твърденията в ИМ, че на 29.07.2014 г. ищцовото дружество е подписало с ответника протокол за оглед, съгласно който са уредени отношенията между тях във връзка с осъществяване от страна на ищеца на дейности по посредничество при закупуване на недвижим имот, представляващ УПИ X-1351 по плана на [населено място], местност „М.-2“, ул. „Св.К. №56 с площ от 250 кв.м., заедно с построените в него кулинарен цех и всички подобрения в имота при комисионно възнаграждение в размер на 3,6% от договорената цена.За извършената посредническа дейност за закупуване на имота ищецът е договорил със ответника Д. комисионно възнаграждение в размер на 3,6% от договорената цена.В чл.3.10 от протокола е предвидено, че в случай че купувачът/или свързано с него трето лице по смисъла на & 1 от ДР на ТЗ заобиколи агенцията и не й плати договореното комисионно възнаграждение, то той й дължи комисионно възнаграждение в размер на 3,6% с ДДС от цената на имота, предмет на продажбата, описан в процесния протокол и неустойка в размер на 3,6% от посочената в протокола продажна цена.Твърди, че за посредничеството при продажба на недвижим имот агенцията има сключен договор за посредничество от 28.07.2014 г. със собственика на имота С. К. К., въз основа на който договор са осъществили контакт между собственика на имота и ответника, като двете страни са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор.Заобикаляйки договорните отношения, основани на горното споразумение от 29.07.2014 г. с ищеца, ответникът е сключил окончателна сделка със собственика на процесния имот, обективирана в нотариален акт за продажба № 160, н.д.№ 149/15 г., като за това е използвано трето лице-„Маркама Кетъринг“ ЕООД, което дружество е регистрирано с единствената цел да прикрие реалната сделка между действителните лица, страни по нея, с които агенцията е в договорни отношения.Твърди се, че посоченото дружество е регистрирано на 17.12.2014 г., а нотариалната сделка е сключена на 24.02.2015 г., на 04.05.2015 г. собственик на -„Маркама Кетъринг“ „ЕООД чрез вливането й става „Софийска баница“ ООД с управители С. П. Д. –ответника по делото и трето лице, т.е. малко повече от три месеца след закупуване на процесния имот дружеството-купувач става собственост на друго дружество, управлявано от ф.л. С. П. Д., с който ищецът е в договорни отношения за същия имот. Ето защо, според ищеца, купувачът на процесния имот и първия ответник са свързани лица по смисъла на & 1 от ДР на ТЗ, поради което на основание чл.3.10 от протокола за оглед от 29.07.2014 г. ответникът Д. му дължи комисионно възнаграждение заедно с неустойка, предвидена в чл.3.10 от протокола за оглед. Моли съда да осъди ответника Д. да му заплати сумата от 10 800 евро, представляваща дължимо и неплатено комисионно възнаграждение, договорено в протокол за оглед от 29.07.2014 г., както и 10 800 евро неустойка в размер на 3,6% от продажната цена на процесния имот със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете срещу първия ответник, ищецът моли исковете да се уважат срещу „Софийска баница.“ ООД. Въззивният съд е изложил съображенията си и констатациите си въз основа на съдържанието на протокол от 29.07.2014 г., подписан от страна на С. Д. /купувач/, С. К. К../собственик/ и „ОЛИМП-Ю.В.-Имотите в С.“ЕООД за оглед на имот, находящ се в [населено място],[жк], ул. „Св.К. №56, двуетажна сграда от 124 кв.м. заедно с УПИ IX-1351, местност „М. 2“, както и офис от 25 кв.м. в съседната сграда с обща офертна цена от 300 000 евро. В чл.3.1 е предвидено, че при подписване на предварителен договор или в случай, че страните директно пристъпят към нотариална сделка на описания имот, купувачът или свързано с него лице по смисъла на & 1 от ДР на ТЗ дължи на Агенцията комисионно възнаграждение комисионно възнаграждение в размер на 3,6% от договорената цена.В случай, че купувачът или свързан с него лице по смисъла на & 1 от ДР на ТЗ заобиколи Агенцията и не й плати дължимото комисионно възнаграждение, то той й дължи комисионно възнаграждение в размер на 3,6% с ДДС от цената на имота, предмет на продажбата, описана в протокола, а не от посочената в нотариалния акт продажна цена, както и неустойка в размер на 3,6% от цената на имота, предмет на продажбата, описана в протокола, а не от посочената в нотариалния акт продажна цена. Направен е извод, че от съдържанието му не може да се приеме, че ищецът и главния ответник са били обвързани от правоотношение по договор за посредничество.Протоколът за оглед, на който се позовава ищецът, не удостоверява постигнато съгласие на ищеца и ответника Д. за извършване на посредническа дейност. Според съда, документът обективира само едностранни задължения на ответника, купувача или свързано с него лице по смисъла на & 1 от ДР на ТЗ за заплащане на комисионно възнаграждение и на неустойка при посочените в чл.3.1 и чл.3.10 от протокола условия при условията на кумулативност, но не съдържа никакви задължения за ищеца-посредник.Такъв договор за посредничество е бил сключен с продавача К., в който са описани подробно правата и задълженията на страните по договора, включително задължението на възложителя да плати комисионно възнаграждение.Този договор обаче не е подписан от ответника Д. и следователно не създава задължения за него, тъй като договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, каквато хипотеза в случая не е налице. Поради изложеното, според въззивния състав, в полза на ищеца не е възникнало право да получи комисионно възнаграждение по силата на протокола за оглед, поради което и искът с правно основание чл.51 ТЗ срещу главния ответник се явява неоснователен, поради липса на пасивна материалноправна легитимация.Разпитаният по делото свидетел също не установява наличието на устен договор за посредничество, тъй като не е възпроизвел същественото съдържание на сделка с описаното в исковата молба съдържание. С оглед горните съображения, останалите твърдяни в ИМ факти, настъпването на които се доказва в хода на делото: С покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 160, н.д.№ 149/15 г., процесният имот е придобит от трето лице-„Маркама Кетъринг“ ЕООД, което дружество е регистрирано на 17.12.2014 г.,, на 04.05.2015 г. собственик на -„Маркама Кетъринг“ „ЕООД чрез вливането й става „Софийска баница“ ООД с управители С. П. Д. –ответник по делото и трето лице, т.е. малко повече от три месеца след закупуване на процесния имот дружеството-купувач става собственост на друго дружество, управлявано от ф.л. С. П. Д., с който ищецът е в договорни отношения за същия имот са се оказали за съда без значение за изхода по спора. Неоснователен, според съда, е и искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като не е налице неизпълнение на задължение за заплащане на комисионно възнаграждение, за чието неизпълнение да се претендира обезщетение за вреди. Освен това неустойката е уговорена за пълно неизпълнение и кредиторът може да претендира или изпълнение на задължението или неустойката за неизпълнение, не и двете престации кумулативно, тъй като тогава би получил двойно дължимото. С оглед отхвърляне на исковете срещу главния ответник съдът е разгледал исковете срещу евентуалния ответник. От събраните по делото доказателства, според съда, се установява, че протоколът за оглед не е подписан от евентуалния ответник, доколкото С. Д. не е действал като законен представител на „Софийска баница“ ООД, а в лично качество. Ето защо, въпреки установена свързаност по смисъла на & 1, т.5 от ДР на ТЗ, и този ответник не се явява материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове по чл.51 ТЗ и чл.92 ЗЗД, тъй като не е страна по договор за посредничество, нито е подписал протокола за оглед, съответно не е налице неизпълнение на задължение по този договор, за което да дължи неустойка. С оглед изложеното, искът е счетен за неоснователен. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като единствен правен въпрос, на който се основават твърденията за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК за допускане до касация е формулиран следният такъв: как съдилищата трябвало да приемат за доказано валидното сключване на договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, доколкото последният представлява абсолютна търговска сделка и е неформален по своя характер. Така формулираният въпрос не се съотнася по никакъв начин към конкретното произнасяне на съда във въззивното решение, което се обжалва пред ВКС, доколкото въззивният съд не е основал правораздавателната си воля на неговия отговор. Последният е приел, че от съдържанието на конкретния протокол за оглед, на който ищецът основава своята искова претенция по чл.51 ТЗ, не се доказва постигнато съгласие на ищеца и ответника за извършване на посредническа дейност за закупуването на процесния недвижим имот, която да обвързва последният с насрещно задължение да заплати възнаграждение на изпълнителя за съответно конкретно договорената и поета за изпълнение дейност от страна на посредника, както и че не се установява наличие на устен договор с характеристиките на договор за посредничество. Във въззивното решение не е изразено становище по това, как съдилищата трябвало да приемат за доказано валидното сключване на договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, нито че последният е формален или неформален по своя характер. В този контекст не е налице формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ изхода по конкретното дело, който да се подложи на допълнителна дискреция по критериите за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК. Оплакването за очевидна незаконосъобразност като основание за допускане на касационно обжалване се основава на нарушение на разпоредбата на чл.293 ал.1 ТЗ, отново касаеща формата на договора за посредничество и е неоснователно по вече изложените по-горе съображения, свеждащи се до несъотносимост към конкретното произнасяне на съда. Отделно от това, дори да беше налице подобно нарушение, то не би било очевидно, доколкото се предпоставя от необходимост от анализ на формата и съдържанието на съответните доказателства и не произтича от съдържанието на самия съдебен акт. Следователно не се доказва да е налице и хипотезата по чл.280 ал.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1800 лева -възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие на извършеното плащане от страната. На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Първо т.о.