Определение № 50542 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№10078/14.04.2022г., подадена от К. П. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Л. В. П. от АК-П., срещу решение №328, постановено на 15.05.2022г. от Окръжен съд-Пловдив, VIII състав по в.гр.д.№3203/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частите, с които К. П. К. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. Т. К., починала на 28.08.2021г. в хода на производството по делото и заместена от законните ѝ наследници М. Д. К. и П. Д. П., сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 16.01.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр.д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019г. в [населено място] на П. Т. К. лека телесна повреда: „травматичен оток (контузия) на дясната ръка“, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр.д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 06.06.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр.д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. В изложението към касационната жалба, подадена от Б. К. Д., се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси, имащи значение за правилното решаване на спора по делото: 1.Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд в мотивите на съдебното решение на възраженията и аргументите на страните, изложени писмено във въззивната жалба и писмените становища; длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да обсъди и прецени всички относими факти и обстоятелства, доказателствата и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, кои доказателства възприема и кои не? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №192/29.01.2018г. по т.д.№44/2017г. на I т.о. на ВКС; решение №73/2108.2015г. по гр.д.№4704/2014г. на IV г.о. на ВКС; решение №470/16.01.2012г. по гр.д.№1318/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС. В касационната жалба навежда доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по твърденията във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо (поради произнасяне по неясна и неуточнена искова молба и при разглеждане на непредявени с исковата молба искове), не е разгледал изложените във въззивната жалба доводи и аргументи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. необсъждане на възраженията и оспорванията, направени в отговора на исковата молба, както и необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства и необсъждане в неговата пълнота на заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид направеното оспорване на съдебно-медицинската експертиза, че по делото липсват надлежни доказателства за верността на твърденията на ищцата за начина, по който ѝ е било причинено нараняването, а гласните доказателства са косвени, че няма писмени доказателства за твърденията за общо влошаване на здравословното ѝ състояние, че изводите на първоинстанционния съд са немотивирани и необосновани, че първоинстанционният съд в мотивите не е изяснил петитума на всеки един от трите иска, че от първоинстанционното решение не ставало ясно как съдът е определил обезщетението по справедливост, че липсват мотиви за наличие на причинно-следствената връзка между твърдените деяния и неимуществените вреди, че исковете са недоказани, че единствените доказателства за твърдените от ищцата престъпни деяния са на нейните деца, които не са били преки свидетели, че показанията на свидетелите на ищцата, нейните син и дъщеря, неправилно са кредитирани, че св.М. К. освен че е син на ищцата е и ответник по водено от К. К. против него гр.д.№1526/2019г. на Асеновградския районен съд, че в обжалваното решение липсват подробни и обосновани мотиви за определяне на общия размер на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. 2.Може ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на свидетели, които се намират в близки родствени отношения със страна по делото и са заинтересовани от изхода на делото, задължен ли е съдът в този случай да изложи аргументи за преценка достоверността и обективността на свидетелските показания с оглед останалите събрани по делото доказателства. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №34 от 22.02.2016г. по гр.д.№4657/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №136 от 30.10.2020г. по гр.д.№4747/2019г. на III г.о. на ВКС; решение №338 от 20.11.2013г. по гр.д.№1269/2012г. на IV г.о. на ВКС. 3.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост следва ли съдът да извърши преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са формирали съответните вреди от всеки един от предявените искове и значението им за размера на неимуществените вреди. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие ППВС №4/23.12.1968г., както и с решение №93 от 23.06.2011г. по т.д.№566/2010г. на II т.о. на ВКС; решение №104 от 25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г. на I т.о. на ВКС; решение №100 от 12.04.2017г. по гр.д.№3834/2106г. на IV г.о. на ВКС. Касаторът К. П. К. е починал на 12.07.2022г., като с молба вх.№509239/16.11.2022г. М. К. С. в качеството си на единствен негов наследник по закон, е заявила, че желае да бъде конституирана като страна на мястото на починалия наследодател. Представила е също така и доказателства, че упълномощава адв.Л. В. П. да я представлява в производството по делото. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК П. Д. П., чрез процесуалния си представител адв.А. В. П., изразява становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на исковете, които са били разгледани пред окръжния съд са съответно 1000лв., 3000лв. и 1000лв. Изразява също така и становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК М. Д. К. чрез процесуалния си представител адв. М. Н. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касационна жалба П. Д. П., че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. П. Т. К. е предявила срещу К. П. К. три обективно съединени иска, всеки с цена от 10000лв. Обстоятелството, че исковете са уважени частично е ирелевантно за тяхната цена, определена при предявяването им, която в хода на производството по делото не е била изменяна. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: П. Т. К. е предявила срещу К. П. К. при условията на обективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от действията му, извършени на 16.01.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди, от действията, извършени на 11.02.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди и удари, в резултат на което ѝ причинил лека телесна повреда, от действията, извършени на 16.06.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди, с твърдението, че извършвайки тези действия К. П. К. е нарушил заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г. по гр.д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, за което при условията на продължавано престъпление по НОХД №939/2019г. по описа на РС-Асеновград е одобрено споразумение, с което е признат за виновен и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ НК му е наложено наказание „пробация“. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от престъплението, които са пряка и непосредствена последица от извършеното и се изразяват в принудителна социална изолация, потиснатост, безсопойство, нервност, липса на настроение, безнадежност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на побои и обиди. В исковата молба се поддържа също така, че след всеки от случаите е търпяла и негативни емоции, получила сърцебиене, вдигнала кръвно, не можела да спи от притеснение, изпитвала ужас да излезе от жилището си, за да не би К. да я пресрещне. За последиците от всяко едно от деянията претендира заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. К. е оспорил предявения иск, вкл. с твърдения, че деянията, за които не спори, че е бил осъден, са описани в исковата молба твърде общо без да са посочени конкретните обстоятелства, при които са били извършени, което счита, че не позволява да се извърши преценка относно вида, характера и начина на причиняване на евентуалните неимуществени вреди и да се определи справедливо обезщетение. Поради това счита исковата молба за неясна и недопустима за разглеждане. Оспорил е предявения иск и като неоснователен, като е оспорил обстоятелствата, на които искът се основава, твърденията за влошено здравословно състояние и за изпитван страх, твърдението, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Поддържа, че завеждането на иска представлява злоупотреба с права, както и че в случая е налице реторсия, тъй като и неговото здравословно състояние значително се влошило след започналия спор с П. К. във връзка със запушения комин след извършен от нея ремонт, както и че след снабдяването със заповедта за защита от домашно насилие тя постоянно го заплашвала, че ще го вкара в затвора, предизвиква го с неприлични жестове и подмятания, присмива му се. След подаването на отговора с определение от 23.09.2020г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съдия е дал указания на ищцата да конкретизира извършените деяния и фактическите обстоятелства, при които тези деяния са извършени на посочените дати, като с молба с вх.№263103/05.11.2020г. обстоятелствата около извършването на деянията са уточнени. В подадено от ответника становище уточненията са оспорени като неверни. Именно при така очертания предмет на правния спор се е произнесъл първоинстанционният съд, чието решение е потвърдено. Уточненията в обстоятелствената част на предявените искове са извършени от предявилото иска лице след надлежно дадени указания от съда при съобразяване на съдържащите се в отговора на ответника възражения в тази насока, т.е. при спазване на установените в процесуалния закон правила. Поради това следва да се приеме, че съдържащите се в изложението доводи за недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, както и на обжалваното въззивно решение, не могат да бъдат споделени. Уточненията са извършени в рамките на заявените в исковата молба твърдения, поради което не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелствена част по нови искове, както подържа касаторът. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд, вземайки предвид при това, че пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства, които да променят установеното от районния съд. Посочено е, че събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора обстоятелства, поради което на основание чл. 272 ГПК в частта, касаеща фактическата обстановка, е извършено препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Макар да не са възпроизведени в обжалваното решение, наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания са взети предвид от въззивния съд, в частта от решението, с която се е произнесъл по основателността на жалбата. По наведения във въззивната жалба довод, че съдебният акт, с който К. К. се е признал за виновен за престъпление по чл. 296 НК не може да се ползва като доказателство за проявните форми на нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие, както и че конкретните действия не са елемент от състава на посоченото престъпление и по отношение на тях не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо, доколкото сключвайки споразумение с прокуратурата К. е признал, че е попречил или осуетил изпълнението на заповедта, но не и конкретните действия, с които е нарушил заповедта, въззивният съд се е произнесъл като първо е възпроизвел съдържанието на споразумението, одобрено с протоколно определение, постановено по НОХД №939/2019г. Посочено е, че според споразумението, К. П. К. се е признал за виновен в това, че в периода 16.01.2019г. до 06.06.2019г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление е извършил три деяния, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр.д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, като неизпълнението се изразява в това, че на 16.01.2019г. е приближил пострадалата ищца и е отправил обиди; на 11.02.2019г. е приближил пострадалата ищца в двора на къщата ѝ, отправил обиди и удари, в резултат на което ѝ причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на 06.06.2019г. се приближил до пострадалата ищца на стълбището на къщата, в която живеела последната и ѝ отправил обиди. Именно съобразявайки точно възпроизведения текст на споразумението, въззивният съд е посочил, че приема за доказана причинната връзка между поведението на ответника и претърпените от ищцата увреждания, изразяващи се в посочената лека телесна повреда и отправените обиди, доколкото съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразено е следователно, че споразумението съдържа признание и на посочените в него факти и обстоятелства. По доводите, че първоинстанционният съд не е взел предвид липсата на надлежни писмени доказателства за здравословното състояние на П. К., а е допуснал установяване на здравословното ѝ състояние само с гласни доказателства – свидетелски показания на сина и дъщеря ѝ, които според жалбоподателя не са обективни и са пряко заинтересовани от изхода на спора, както и че заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза не е обсъдено в пълнота, че съдебно-медицинското удостоверение от 12.02.2019г. представлява доказателство относно механизма на причиняване на увреждането, но не и относно авторството му, въззивният съд се е произнесъл като е обсъдил доказателствата и е извършил самостоятелен анализ в тяхната съвкупност. Посочил е, че от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирал като обективна и компетентно изготвена, се установява, че при инцидент на 11.02.2019г. на П. К. е причинен травматичен оток на дясната ръка, който е в пряка причинна връзка с инцидента, като травматичните увреждания са причинени от удар със сравнително малка кинетична енергия, проявен е слабо изразен травматичен оток без видими изменения на цвета на кожата. Тези констатации на вещото лице са съобразени от въззивния съд при определяне размера на обезщетението, доколкото отразяват вида на причинените увреждания, докато авторството е установено по категоричен начин от съдържанието на постигнатото по НОХД №939/2019г. споразумение с оглед отразеното в него признание от страна на К. К. на извършването на деянията, вкл. и на 11.02.2019г., с което на П. К. е причинена лека телесна повреда. Въззивният съд е приел, че с оглед понесената от П. К. лека телесна повреда и претърпените в тази връзка болки и страдания като продължителност и интензитет както към момента на причиняването им от страна на К. К., така и след това в оздравителния процес, по справедливост следва да се присъди обезщетение да неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от нанесената на 11.09.2019г. в [населено място] лека телесна повреда: „травматичен оток (контузия) на дясната ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен крайник, принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безпокойство, нервност, в размер на 3000лв., а за нанесените от К. К. на П. К. на 16.01.2019г. и на 06.06.2019г. обиди – обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 1000лв. Изложени са съображения, че казаното от П. Д. П. (дъщеря на П. К.) и от М. Д. К. (син на П. К.) не е оборено от показанията на свидетелите К. Л. Д. (внук на К. К.) и С. Н. С. (внучка на К. К.), а именно, че П. К. е изпитвала страх, силна уплаха, тревога от поведението и действията на К. К. след посочените инциденти, вдигала високо кръвно, плачела постоянно, изпитвала силни болки и стягане в сърдечната област, трудно дишала, вдигала висока кръвна захар, страдала от безсъние, което с времето прераснало в хронично такова. Според настоящия състав на I г.о. на ВКС, обстоятелството, че въззивният съд е основал констатациите си за търпените от П. К. негативни емоции, усещания, както и за влошеното ѝ здравословно състояние на показанията на разпитаните като свидетели от първоинстанционния съд П. Д. П. и М. Д. К., които в производството пред въззивната инстанция са конституирани на мястото на починалата ищца по реда на чл. 227 ГПК, обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за начина, по който следва да бъде извършена преценката на свидетелските показания. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради необходимостта от произнасяне по поставения въпрос с оглед особеностите на настоящия случай и по-специално по въпроса за правомощията на въззивния съд при извършването на преценка на събраните по делото гласни доказателства в хипотеза, при която разпитаните като свидетели близки роднини на страна в исков процес са конституирани в производството пред въззивния съд по реда на чл. 227 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение