Определение № 1528 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 718/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №780/19.12.2023г. по т.д.н.№910/22г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение №260517/02.08.2022г. по т.д.№2516/20г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на „Кепитал фанд“АД за откриване на производство по несъстоятелност на „Си Би глобал инвестмънт“ООД и е оставил без уважение искането на последното дружество за отмяна на допуснатите предварителни обезпечителни мерки, като е осъдил молителя за разноските, направени от „Си Би глобал инвестмънт“ООД. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, е останал молителят „Кепитал фанд“АД, който е подал касационна жалба срещу него. В същата са изложени оплаквания за неправилност, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост на въззивния съдебен акт. Оспорени са изводите на съда: че действията на първата инстанция по изключване на представеното от страната копие на договор за цесия от доказателствата по делото са правилни; че молителят не е изпълнил задължението си по чл.183 ГПК да представи оригинал на договора за цесия, легитимиращ го като кредитор на ответното дружество; че правилно първоинстанционният съд е отказал да приеме като доказателство представения от молителя нотариално заверен препис от договор за цесия; че молителят не е доказал активната си материално-правна легитимация на кредитор на ответното дружество; че влезлите в сила решения по т.д.№1889/20г. на СГС и по т.д.№1050/21г. на САС доказват,че титуляр на вземанията срещу ответника е „Арка консулт“ЕООД; че е ирелевантен за спора сключеният на 01.09.2022г. между молителя и „Арка консулт“ЕООД договор за цесия,представен с въззивната жалба. Касаторът поддържа оплакване,че въззивният съд не е обсъдил всичките му възражения, касаещи изследването на финансовото състояние на дружеството-длъжник и не е подложил на преценка събраните във връзка с това доказателства, поради което е формирал грешен извод за наличие на предпоставките на чл.621 ТЗ – в т.ч. възражението за несъществуване на вземане на „Си Би глобал инвестмънт“ООД към „Кепитал фанд“АД в размер на 3 млн.лв. и за нищожност на договора за цесия, по силата на който се твърди от длъжника,че това вземане е придобито от него. Според касатора съдът неправилно се е позовал на вариант от заключението на вещото лице, отразяващо факти и обстоятелства, чието осъществяване е било оборено в хода на процеса, като този,че сумите от проведени от ЧСИ публични продани на имоти на дружеството, включени като актив, не са постъпвали по изпълнителното дело, което е спряно, не е изготвено разпределение и не са издадени постановления за възлагане, като самите наддавателни предложения са били отворени в нарушение на наложената от съда забрана за движение на изпълнителното дело/след като същото е било спряно/. Твърди се от касатора,че в нито едно от вариантите на заключения не се съдържа констатация за коефициент на автономност на дружеството, надвишаващ нормата за жизнеспособност на дружеството, посочена от вещото лице като коефициент 0,33, което съдът също не е съобразил. По тези съображения касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и молбата му по чл.625 ТЗ бъде уважена. Претендира разноски. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа приложимост спрямо въззивното решение на самостоятелното основание за достъп, визирано в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Твърди,че същото е очевидно неправилно поради това, че изводът на състава,че първата инстанция правилно е изключила от доказателствата по делото представеното от страната копие на договор за цесия, е основан на приетото по делото заключение на графическа експертиза, дадено в отговор на задача, каквато не му е била поставяна; че неправилно е приел,че това действие на първоинстанционния съд е в съответствие с мотивите към т.1 от ТР №1/03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС; че неправилно е приложил преклузивните срокове в производството – извън целите, за обслужване на които е възприет принципът на концентрационното начало и при нарушение на останалите залегнали в законодателството принципи на законност, за установяване на истината, на равенство на страните; че неправилно е мотивирал ирелевантност на представени по делото доказателства за факти и обстоятелства, настъпили след изтичането на съответния преклузивен срок. Извън твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт, касаторът обосновава искането си за допускане на решението в обжалваната му част до касационен контрол и с общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, основана на твърдението му, че при постановяването му въззивният съд е дал отговор на следните от значение за изхода на делото въпроси: 1. Може ли съдът да изключи по реда на чл.183 ГПК копие на представен по делото документ, когато страните не спорят,че такъв съществува, със съдържание и авторство, идентични с тези на копието или когато, макар спор да е налице, по делото бъде представен оригинален документ с идентични съдържание и автори?; 2. Какви са условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове?; 3. Следва ли при заявена от страна обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл.131, чл.146 и чл.147 ГПК въззивният съд при прилагане разпоредбата на чл.266 ал.2 т.1 ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини относно основателността на направеното доказателствено искане?; 4.Как следва да процедира съдът, пред който е представен незаверен препис на документ и дължи ли съдът в този случай даване на указания на страната, представила документа, да поправи това свое нередовно процесуално действие?; 5.Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?; 6.Допустимо ли е в рамките на производството по чл.625 ТЗ въвеждането на новонастъпило обстоятелство, обосноваващо твърдения от молителя факт на настъпило правоприемство по отношение на задължение на дружеството –длъжник, респ. на легитимацията на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него?; 7.Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановения от него акт да обсъди всички доказателства, събрани по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения, релевирани от страните и относими към предмета на спора?; 8.Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор?; 9.Съобразно разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно – защо не приема конкретни защитни доводи, както и да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение?; 10.Длъжен ли е съдът, при изследване на обективното икономическо състояние на дружество, откриване на производство по несъстоятелност на което се търси, да извърши комплексна преценка на структурата на актива му, на реализируемостта и действителната ликвидност на активите му и следва ли съдът да откаже да съобрази наличието на активи,чието съществуване и/или ликвидност не са доказани? Като допълнителен критерий за достъп до касация с така поставените въпроси касаторът сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа,че дадените от въззивния съд разрешения са в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр.д.№4626/19г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.№2404/20г. на ІІ т.о. на ВКС /по първия въпрос/; в решенията по гр.д.№60077/16г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№304/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№4108/17г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№136/11г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№939/12г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№1707/09г. на ІV г.о. на ВКС /по втория въпрос/; в решения по гр.д.№3498/21г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№668/11г. на І. Г.о. на ВКС, по гр.д.№3567/18г. на ІІІ г.о. на ВКС, по т.д.№3761/14г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№1543/22г. на ІІІ г.о. на ВКС /по третия въпрос/; в решенията по гр.д.№785/21г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№1300/11г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№2885/20г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№5759/14г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№53531/15г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№3736/15г. на ІV г.о. на ВКС /по четвъртия въпрос/; в решенията по т.д.№815/14г. на І т.о. на ВКС по т.д.№2447/17г. на ІІ т.о. на ВКС /по петия въпрос/; в решенията по гр.д.№4341/13г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№783/12г. на ІІ г.о. на ВКС, по т.д.№1742/13г. на ІІ т.о. на ВКС /по шестия въпрос/; в решенията по т.д.№1826/16г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№1776/16г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4622/21г. на І г.о. на ВКС,по гр.д.№1674/18г. на І г.о. на ВКС, по т.д.№1983/21г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№900/22г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№769/20г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№1665/22г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№1859/22г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС /по седми, осми и девети от въпросите/; в решенията по т.д.№2205/17г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№271/19г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1267/20г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№4254/13г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№2572/15г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№3035/13г. на ІІ т.о. на ВКС /по десети въпрос/. Срещу касационната жалба е постъпил писмен отговор от „Си Би глобал инвестмънт“ООД, в който се поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на предпоставки за допускането му до касационен контрол. Прави се искане за недопускане, евентуално - за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС съобрази следното: Производството по т.д.№2516/20г. по описа на Софийски градски съд е образувано по подадена от „Кепитал фанд“ АД молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Си Би глобал инвестмънт“ООД, в която молителят е обосновал легитимацията си на кредитор на дружеството – длъжник с твърдения за придобито от него вземане срещу това дружество по силата на сключен с „Арка консулт“ЕООД на 04.02.2020г. договор за цесия, с който това дружество му е прехвърлило вземанията си за възнаграждение, неустойка и лихви от длъжника, произтичащи от договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017г. и допълнителни споразумения към него. Към молбата тези договори и допълнителни споразумения са представени в заверени с печат и подпис за вярно с оригинала копия. С отговора на молбата ответното дружество „Си Би глобал инвестмънт“ООД е оспорило активната легитимация на „Кепитъл фанд“АД като кредитор на дружеството по силата на сключен договор за цесия, както и документите, на които тя е основана, с твърдения,че договорът за консултантска дейност и строителен надзор и допълнителните споразумения към него са подписани от лице без представителна власт, действащо във вреда на дружеството, което е един от действителните собственици на „Кепитъл фанд“АД. Във връзка с това са наведени и доводи,че доказателствата, установяващи активната легитимация на молителя са антидатирани и създадени за нуждите на процеса. Поискано е на основание чл.183 ГПК молителят да бъде задължен да представи оригиналите на договора за цесия, договора за консултантска дейност и строителен надзор и допълнителните споразумения към него. С определение от 04.01.2022г. съдът е уважил тези искания, като изрично е предупредил молителя,че при непредставянето на оригинал на договора за цесия от 04.02.2020г. същият ще бъде изключен от доказателствата по делото. В проведеното открито съдебно заседание от 28.01.2022г. молителят е представил оригинал на договор за цесия, като изрично е заявил,че представеното с молбата копие е снето от него. По съображения за липса на специални познания съдът е назначил графическа експертиза, която да установи идентичността между оригинала и копието. С представеното и прието от съда, неоспорено заключение на експертизата е установено,че представеното от молителя електрофотографско копие не е възпроизведено от представения оригинал, а от друг първоизточник, доколкото, при наличие на пълна идентичност в съдържанието на печатния текст, шрифта, размера на буквите и взаиморазположението на останалите реквизити, е налице разлика в графичния рисунък на подписите и тяхното разположение спрямо печатния текст. След приемането на заключението в откритото съдебно заседание на 20.05.2022г. процесуалният представител на молителя е признал, че представеното от него копие е от оригинал, различен от представения по делото, поради което е поискал да бъде прието като доказателство нотариално заверено копие от представения от него оригинал. При направено срещу това искане възражение от ответната страна съдът е постановил определение, с което е изключил представеното с молбата на „Кепитъл фанд“АД копие на договор за цесия и е отказал да приеме нотариално завереното копие на договор за цесия, снето от представения оригинал, по съображения за настъпила преклузия. С постановеното от него решение №260517/02.08.2022г. по т.д.№2516/20г. съставът на Софийски градски съд е отхвърлил искането на „Кепитъл фанд“АД за откриване на производство по несъстоятелност на „Си Би глобал инвестмънт“ООД, намирайки,че молителят не е доказал качеството си на кредитор на дружеството, придобил вземания срещу него по силата на твърдения от него договор за цесия. Сезиран с въззивна жалба от молителя „Кепитъл фанд“АД, съставът на Софийски апелативен съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. За да се мотивира, въззивния съд е споделил като правилно извършени от първоинстанционния съд действия по приложението на разпоредбата на чл.183 ал.1 изр.2 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, предвид установеното със заключението на графическата експертиза и поведението на страните, и доколкото тези действия кореспондират с мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №1/03.12.2018 г. по тълк.д. №1/2017 г. на ОСТК на ВКС, според които в производството по молба по чл.625 ТЗ с приключването на първото по делото заседание настъпва преклузия по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация на молителя. Позовавайки се на тези задължителни разяснения, съдът е посочил, че приемането във въззивното производство на представени от молителя писмени доказателства, касаещи активната легитимация по молбата, не обвързва съда да приеме противно разрешение, тъй като представянето им е извършено след настъпилата процесуална преклузия и не е свързано с предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо - състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Отказал е да кредитира поради това сключения на 01.09.2022г. и представен с въззивната жалба нов договор за цесия между „Арка консулт“ ЕООД и „Кепитал фанд“ АД, чийто предмет е идентичен с предмета на договор за цесия от 04.02.2020г., въпреки целта той да бъде приет като доказателство за нововъзникнало обстоятелство /относно твърдяно настъпило в хода на делото правоприемство по отношение на вземанията на „Арка консулт“ ЕООД към „Си Би глобал инвестмънт“ ООД, произтичащи от договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017г./.Отказът си съдът е обосновал с факта,че молбата по чл.625 ТЗ не се основава на този договор и породените от него правни последици, както и на настъпилата в производство процесуална преклузия по отношение доказателства касаещи активната легитимация по молбата. За неоснователни са счетени от въззивния съд наведените във въззивната жалба на „Кепитъл фанд“АД възражения с позоваване на заключението на графическата експертиза в частта, в която вещото лице е констатирало идентичност в текстовете на представения му оригинал и приложеното към молбата по чл.625 ТЗ копие на договор за цесия. Аргументирал се е с това,че поставената на експертизата задача е била само да установи дали представеното по делото копие на документ е възпроизведено от оригинала, който впоследствие е представен от молителя. Посочил е,че при изключването на копието от договора за цесия съдът е съобразил както нормата на чл.183 ал.1 изр.2 ГПК, така и практиката на ВКС по приложението й, обективирана в решение № 451/15.07.2010г. гр.д.№ 536/2010г. на II г.о. на ВКС и в решение №174/07.10.2013 г. по гр.д.№1992/2013г. на II г.о. на ВКС. За неоснователно е намерил и позоваването на страната на разпоредбата на чл.32 ЗАдв, констатирайки,че върху копието е поставен печат за „вярно с оригинала“, върху който е положен подпис, без да е отбелязано кой и в какво качество се е подписал. Отказал е да сподели твърдението на въззивника,че представеният от него нотариално заверен препис от договор за цесия от 04.02.2020г. не съставлява нов за производството документ, поради което действията на съда по неприемането му са неправилни.Обосновал се е с аргумента,че с представянето му страната се домогва да санира процесуалния си пропуск да ангажира годни доказателства във връзка с активната си легитимация най-късно до края на първото съдебно заседание в противоречие с принципа на процесуалната преклузия и разпоредбата на чл.183 ГПК, което е недопустимо. По същите съображения съставът е приел за неоснователно и възражението, че без използването на специални знания и умения молителят не е могъл да констатира разлика между представения от него препис от договор за цесия и намиращия се при него оригинал, като за разликата е узнал едва след заключението на графическата експертиза. Като правилна въззивната инстанция е приела и извършената от състава на СГС преценка, че събраните по делото косвени доказателства за изпращане на уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД и осчетоводяване на прехвърлено вземане при „Арка консулт“ЕООД и „Кепитъл фанд“АД и извършено плащане, индицират, но не доказват правната връзка, тъй като наличието на договор предпоставя наличие на съгласие относно съдържанието - насрещните права и задължения по облигацията, които именно са предмет на доказване и не са установени по делото. Позовал се е в тази връзка и на влязлото в сила съдебно решение по в.т.д.№1050/2021г. на САС, с което е потвърдено решението по т.д.№1889/2020г. по описа на СГС, като установяващи със сила на пресъдено нещо, че титуляр на вземанията, произтичащи от неизпълнение на задължения по договора за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017г., е „Арка консулт“ ЕООД. Независимо от и наред с така формираните изводи относно неуспешно доказаната активна материална легитимация на молителя, съдът е изложил съображения и за доказаност на предпоставките на чл.631 ТЗ за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, приемайки за установено от данните по делото,че ответното дружество разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, което обосновава и на това основание извод за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ както поради неплатежоспособност, така и поради свръхзадълженост. Отказал е да приеме за погасено твърдяното от молителя задължение на ответника чрез прихващане с вземане на последния към него в размер на 3 млн. лв. от молителя, придобито по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.01.2023г., мотивирайки се с това,че активното вземане на длъжника е спорно, т.е. - не е ликвидно и изискуемо. За да приеме за доказано наличието на предпоставките по чл.631 ТЗ съставът е кредитирал приетото допълнително заключение по допуснатата пред въззивната инстанция счетоводна експертиза във варианта, в който вещото лице е изготвило коригиран баланс на ответното дружество към 30.06.2023г., в който е включило всички неосчетоводени от него задължения за последните три години /в т.ч. по записи на заповеди и издадени изпълнителни листове срещу него/, съгласно направеното от молителя искане; отнесло е осчетоводеното вземане на „Си Би глобал инвестмънт“ ООД по договора за цесия от 30.01.2023г. в размер на 3 млн.лв. вместо като краткосрочно - като дългосрочно вземане /в съответствие с искането на молителя/; отписало е балансовата стойност на ДМА, по отношение на които е проведена публична продан от ЧСИ по образувани срещу него от „Българска търговско промишлена група“ЕООД изпълнителни дела и е отнесло като приход от продажба /т.е. като парични средства/ предложената от купувача цена за недвижимите имоти, в резултат на което е достигнало до заключението,че в този вариант коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на активите на дружеството, са със стойности над референтната такава от единица, а общата сума на активите /6558 хил.лв./ е по-голяма от пасивите /6093 хил.лв./. Съдът е обосновал кредитирането на този вариант от заключението на допълнителната счетоводна експертиза, с аргументите,че той отразява актуалното финансово икономическо състояние на длъжника, съобразено с възраженията на двете страни за включване в баланса на активи и пасиви на длъжника, с оглед техния характер, съществуване, реализируемост и реална пазарна цена /на продадените имоти/, в случая постигната при проведени публични продани, както и с оглед установеното в практиката на ВКС /решение по т.д.№618/18г. на І т.. на ВКС/ задължение на въззивния съд да съобрази разпоредбите на чл.235 ал.2 ГПК и чл.621 ТЗ, предвид премета на спора. Настоящият състав на ВКС ТК Второ отделение намира за необосновани изискуемите от закона и сочени от касатора предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за осъществяване на достъп до касационен контрол на постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от него част. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешаването им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не отговарят на общото изискване за допускане на контрол от касационната инстанция по същество на обжалваното въззивно решение въпросите, номерирани под т.т.2, 3, 4, 5 и 6 от изложението на касатора. Вторият въпрос е формулиран общо и хипотетично,без да отчита спецификата на търговския спор, предмет на настоящото производство, приложими към който са разясненията в т.1 на ТР №1/03.12.2018г. по тълк.д.№1/17г. на ОСТК на ВКС, а не сочената от касатора практика на състави на гражданските отделения на ВКС. Съгласно мотивите към посочената точка на тълкувателното решение след приключването на първото по делото открито съдебно заседание по молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, се преклудират правата на страните за възражения и доказателства, касаещи активната легитимация на молителя. Тъй като въззивният съд е съобразил и приложил точно задължителните указания на ВКС при формирането на извода си за правилно процедиране от първоинстанционния съд с неприемането на представен след приключването на първото по делото заседание нотариално заверен препис от договор за цесия, различен от представеното с молбата по чл.625 ТЗ копие и поради това представляващ ново доказателство, релевирано след изтичането на преклузивния срок, не може да бъде направен извод за противоречие на този решаващ извод на въззивния съд с приложимата към разглеждания казус практика на ВКС. Това означава,че дори да бъде конкретизиран поставеният под т.2 въпрос като обуславящ, не са налице данни за приложимост на допълнителния критерий, сочен от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият въпрос няма характеристиките на обуславящ, доколкото във въззивната жалба страната не е навела твърдения за нейна обективна невъзможност да представи доказателство в законоустановения срок, а обратно на цитираната във въпроса хипотеза на чл.266 ал.2 т.1 ГПК, представляваща изключение от забраната за посочване на нова факти и доказателства във въззивното производство, е поддържала,че неприетия от съда нотариално заверен препис от договор за цесия от 04.02.2020г. не съставлява нов за производството документ. Не обосновава приложното поле на общото основание за допустимост и четвъртият въпрос, който не е свързан с наведени от страната във въззивната й жалба оплаквания за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция с недаване на указания да бъде заверено копието на договор за цесия, представен с молбата по чл.625 ТЗ, поради което изложените от въззивния съд мотиви,свързани с преценката му за липса на данни относно лицето,подписало заверката, не са решаващи. Не е без значение и фактът,че процесуалният представител на молителя сам е заявил в съдебно заседание, че не разполага с оригинала,от който е снето представеното копие, за да би имала последиците на чл.32 ЗАдв неговата заверка. Петият и шестият от въпросите са свързани с отказа на въззивния съд да кредитира представеното във въззивната инстанция като ново писмено доказателство – договор за цесия, сключен между „Арка консулт“ЕООД и „Кепитъл фанд“АД на 01.09.2022г., по силата на който първото дружество прехвърля на второто вземанията си за възнаграждение, неустойки и лихви, произтичащи от договора за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017г. И двата въпроса, по начина, по който са формулирани, не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния състав, с които е отказал да зачете по реда на чл.235 ал.3 ГПК това доказателство и удостоверения с него факт, а именно - че молбата по чл.625 ТЗ не се основава на този договор и породените от него правни последици, както и, че правото на молителя да доказва активната си легитимация на кредитор на ответното дружество е преклудирано. В смисъла на тези мотиви, представеният договор не удостоверява факт, който е от значение за спорното право /което е свързано с въпроса за неплатежоспособността или свръхзадължеността на ответника/, а настъпилото в хода на делото правоприемство би било евентуално от значение за спорното право само в случай,че производството е било инициирано от частния праводател на касатора, какъвто не е разглежданият случай. Въпроси 7, 8 и 9 от изложението са поставени във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всичките му възражения, касаещи изследването на финансовото състояние на дружеството-длъжник и не е подложил на преценка събраните във връзка с това доказателства, поради което е формирал грешен извод за наличие на предпоставките на чл.621 ТЗ – в т.ч. възраженията за несъществуване на вземане на „Си Би глобал инвестмънт“ООД към „Кепитал фанд“АД в размер на 3 млн.лв. и за нищожност на договора за цесия, по силата на който се твърди от длъжника,че това вземане е придобито от него. Доколкото въпросите касаят задълженията на въззивния съд, свързани с осъществяването на решаващата му дейност като втора инстанция по същество, те принципно могат да бъдат приети за обуславящи крайния изход на делото, но само доколкото касаят такова съществено нарушение на въззивния съд, което е довело до крайния постановен от него резултат. С поддържаната от касационната инстанция практика се приема,че от разпоредбата на чл.153 ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти, от значение за решаването на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Според т.3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т.13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи,че второинстанционният съд е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона; че не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези основни постановки от практиката на Върховния съд са запазили задължителната си за съдилищата сила, като са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – в т.см. са постановените при действието на новия ГПК определения по гр.д.№922/21г. на ІV г.о., по гр.д.№3656/16г. на ІV г.о., по гр.д.№1298/21г. на ІV г.о. и др. В случая в производството пред въззивната инстанция е било представено като ново писмено доказателства за нововъзникнало обстоятелство сключен на 30.01.2023г. – след приключване на делото в първата инстанция – договор за цесия, по силата на който „Си Би глобал инвестмънт“ООД е придобило от „Кепитъл валю“АД негово парично вземане от „Кепитъл фанд“АД в размер на 3 млн. лв. В производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на цесионера решаващият състав не може да извършва преценка за нищожност на сделката, доколкото производството не е исково, а е длъжен да го съобрази като факт с правно значение за установяването на финансовото състояние на дружеството-длъжник към момента на постановяването на решението. В съответствие с това са и мотивите на въззивната инстанция, с които фактически е прието,че длъжникът не може да прихване евентуално свое задължение към „Кепитъл фанд“АД със спорното свое вземане по договора за цесия, сключен след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но то следва да намери счетоводно отражение /доколкото съществуването му не е отречено със сила на пресъдено нещо/, като вземането бъде включено в коригирания от вещото лице баланс към 30.06.2023г. като дългосрочно /предвид възражението на молителя,че падежът на това вземане е след повече от 1 година/. Предвид това, не може да бъде приет за обоснован достъпът до касация и с въпросите под т.т.7, 8 и 9 от изложението. Десетият въпрос е включен в предмета на спора и е пряко обуславящ решаващата воля на съда при постановяването на крайния резултат по делото, тъй като касае дължимите от него при произнасянето му изследване и преценка на обективното икономическо състояние на ответното дружество. При разрешаването на този въпрос въззивната инстанция не се е отклонила от постановената в този смисъл практика на ВКС. За да установи пълно и обективно икономическото състояние на ответното дружество към момента на приключване на производството пред въззивната инстанция, съгласно постоянно поддържаното в практиката на ВКС, съставът е допуснал и назначил допълнително във въззивното производство счетоводна експертиза, уважил е исканията на страните за изготвяне на заключенията на вещото лице /основно и допълнително/ в различни варианти, според поставените от тях задачи – както по балансите, съставени от самото дружество, така и с изготвянето на коригирани такива от вещото лице, с включването на невключени в тях негови задължения и вземания. Кредитирал е варианта, който отразява най-пълно и обективно финансовото му състояние към релевантния момент, тъй като в него са взети предвид и задължения на дружеството, възлизащи към 30.06.2023г. на стойност 2 471 хил.лв., които са съществуващи, но не са били включени в баланса като пасив; вземането по договора за цесия от 30.01.2023г. е отнесено като дългосрочно /т.е. не влияе върху преценката за ликвидност/; включена е като парична сума цената на продадени от ЧСИ недвижими имоти на дружеството /макар същата да не е постъпила реално в патримониума на дружеството,но доколкото с определението по чл.629а ТЗ, постановено по молба на „Кепитъл фанд“АД, изпълнителното производство е било спряно преди извършването на разпределението, този факт също следва да бъде съобразен от съда като релевантен за преценката му за имущественото състояние на „Си Би глобал инвестмънт“ООД/. Констатирал е,че при тези показатели всички коефициенти за ликвидност са над референтната им стойност от единица, а сумата на активите надвишава сумата на пасивите, което означава,че дружеството може да посрещне задълженията си без затруднения. Действително, в решението липсва обсъждане на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, но в практиката си ВКС поддържа, че тези коефициенти са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще /в т.см. реш. по т.д.№1267/20г. на ІІ т.о. на ВКС/. В решението не са изложени и съображения относно липсата на предпоставки за прилагане на презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, но в касационната жалба липсва оплакване въззивният съд да не е съобразил конкретни факти, свързани със спиране на плащанията на кредитори, които да са били установени по делото като трайна обективна невъзможност ответното дружество да изпълнява задълженията си. Не може да бъде направен извод за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС със съобразяването от него на цената на продадените от ЧСИ недвижими имоти на дружеството като негов актив, доколкото според тази практика /цитирана и от касатора/ се изисква коефициентите за ликвидност да са съобразени с действителната ликвидност на краткотрайните активи. В случая се касае за парично вземане от публична продан, чието реално постъпване в патримониума на дружеството е предпоставено от вдигане на наложените от съда предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ,а не за неликвидни материални запаси и инвестиции или несъбираеми вземания. Предвид изложеното следва да се приеме,че липсва обоснован допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и с този въпрос. Първият въпрос е свързан с мотивите, по които въззивният съд, приемайки за правилни извършените от първата инстанция процесуални действия по изключване на представеното от молителя копие на договор за цесия от 04.02.2020г. на основание чл.183 ГПК, е отрекъл качеството му на кредитор на ответното дружество. Първата част на въпроса не съответства на обстоятелствата по делото, доколкото ответникът не е заявявал изрично,че не оспорва съществуването на договор за цесия, сключен на посочената дата, а е отрекъл изцяло наличието на активна легитимация на дружеството – молител, като възникнала на основание договорите за консултантска дейност и строителен надзор от 31.01.2017г. и за цесия от 04.02.2020. По втората част от въпроса не е дадено разрешение в цитираното от касатора решение по гр.д.№4626/19г. на ІV г.о. на ВКС, а решението по т.д.№2404/20г. на ІІ т.о. е постановено при различна от настоящата фактическа обстановка, поради което противоречие в дадените в него и в обжалваното въззивно решение не може да бъде изведено. Дори да бъде прието,че с въпроса и с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС се осъществяват общата и допълнителна предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касационен контрол не може да бъде допуснат, доколкото изводът за липса на активна легитимация на молителя не представлява единствен обуславящ крайния изход на спора такъв, а по втория решаващ извод - за наличие на предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл.631 ТЗ липсват обосновани основания за достъп, съгласно изложеното по-горе. В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Приложението на това основание е обосновал с твърдение за несъответствие между установените от съда факти и формираните въз основа на тях изводи, както и „поради грубо нарушение на общите принципи на правото и на правни норми, гарантиращи на страните справедлив съдебен процес“. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, които са различни от изложените в касационната жалба основания за касиране на решението, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Предвид изложеното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че на касатора следва да бъде отказан достъпът до касационен контрол по същество на въззивното решение. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд