Определение № 211 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 260210 от 27.07.2020г. по в. гр. дело № 1198/2020г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 514 от 05.02.2020г. по гр. дело № 17331/2019г. на Районен съд – Варна, по уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на М. Б. П. срещу касатора. Признато е за установено, че ищцата не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5202,72 лв., начислена по фактура за потребена електроенергия за минал период в обект, находящ се в [населено място], м-ст „Изгрев“ УПИ №250 за времето от 25.04.2018 до 24.04.2019г. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и произнесено свърх петитум, тъй като искът е бил заведен първоначално от три лица като наследници и ползуватели на имота ,частично делото е прекратено по отношение на два от исковете и без да бъде належно приложен чл. 214 ГПК е постановено решение по отношение на първата ищца за цялата сума. Решението се обжалва като неправилно ,постановено в нарушение на материалния закон поради неприлагане на действащи за периода норми на ПИККЕ/отм/ и при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК),тъй като не са обсъдени доводите и възраженията на въззивния жалбоподател – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ,предл второ ГПК и по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства.Свързано са поставени два материалноправни въпроса - за действието на чл. 48-51 ПИКЕЕ/отм/ след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г/ и за правото на доставчика да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период след измененията в ЗЕ пред 2012г,при действащите за периода Общи условия на доставчика. По първия въпрос се изтъква противоречие с реш. № 222/2018г на ТК ,2-ро т.о на ВКС По двата материалноправни въпроса се сочи противоречие с решение № 124/18.06.2019г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 150/26.06.2019г. на ВКС, ІІІ г.о. Касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК по единия от въпросите - за „правото на доставчика едностранно да извършва корекции“. Формулиран е и въпрос /по т.3 в изложението /: „Има ли предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ от 2007г на „Енерго – Про Продажби“ АД“, като се сочи противоречие с претото по същество в реш. № 118/2016г на 2-ро т.о на ВКС и реш. № 104/2016г на ,1-во т.о на ТК ,ВКС. Ответницата по касационната жалба депозира писмен отговор ,като поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване.Изтъква,че за да възникне оспорваното право и вземане са необходими ред условия и обстоятелства,останали недоказани.Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при допускане на касационното обжалване приема следното: Не е налице основание на чл. 280, ал.2 предл.второ ГПК за проверка на допустимостта на постановеното въззивно решение, предвид установените по делото в първа инстанция процесуални действия на съда при уточняване на иска при факти, безспорно засвидетелствали легитимацията на страните в спора и взети предвид от съда.Оплакванията на касатора ще бъдет обсъдени по същество,тъй като касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя. Основание да се въпремат съображенията на касатора за противоречие с установената практика на ВКС по първия въпрос е необсъждането както на фактическите, така и на правните доводи на въззивния жалбоподател.Те са изложени във въззивната жалба по допустимостта на първоинстанционното решение,за приложимият към правоотношенията с ищцата закон, за действието на клаузата в чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ ,за задълженията по чл. 16 и съдържанието на чл.30, ал.1 и др. клаузи от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени от КЕВР през 2007г.От въззивния съд не са обсъдени доводите за доказателственото значение на констатациите по Протокола на БИМ и тези по приетата техическа експертиза,не са обсъдени в пълнота и самите доказателства.Въззивният съд е кредитирал приетатата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.ел. инженер.Абонатът е битов и СТИ е тафирано да отчита потреблението по две тарифи.ВОС е посочил при фактическите си изводи ,че наличието на показания в регистър 1.8.3 на процесното СТИ се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на електромера. Не е обсъден обаче доводът,че щом се касае за реално потребена енергия – преминала към консуматевните уреди, приложение намират и общите правила на ЗЗД и че ищецът е потребил чужда вещ ,като не е заплатил стойността. Касационно обжалване следва да се допусне и по материалноправния въпрос за възможността доставчикът да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6, от ЗЕ и и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИККЕ/,обн. ДВ бр.98/2013г/, при условие че корекцията на сметка се извършва при действието на заварените ОУ на доставчика,в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършването на корекцията. Според установената практика на ВКС,част от която цитирана / решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.; в решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и в решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.. В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о./ и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ ,включително и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г.,е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. В посоченото от касатора решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД ,което следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.Същевременно според установена практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.),при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя,той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Противно на това разрешение ,въззивният съд основал решавашите си изводи на други материални предпоставки ,сведени до три на брой: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, и реда за тяхното обслужване. Изтъкнато е ,че не се установява наличието на първата и третата предпоставки. Съображения кои именно правила не са спазени от ответника, въззивният съд не е изложил. Първият формулиран материалноправен въпрос,за действието на неотменените от ВАС чл.48-51 от ПИККЕ/,обн. ДВ бр.98/2013г/ и могат ли същите да се прилагат, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с изтъкваната практика на ВКС в реш.№150/2019г на ВКС 3-то г.о. Въззивният съд не е приемал ,че неотменените за периода разпоредби на ПИККЕ не са приложим закон, а тъкмо обратното. Въззивният съд изрично е посочил ,че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката,ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ брой 98 от 12.11.2013 г., като отменените с решение № 1500 от 06.02.2017 г., на ВАС разпоредби на ПИКЕЕ ,с изключение на член 48 – член 51, не са приложим закон. По въпроса, формулиран в т.3 от изложението касационно обжалване също не следва да се допуска ,тъй като с него се оспорва доказателствен извод на съда ,което не обосновава общия критерии за правен въпрос в чл.280, ал.1 ГПК. Оспорваният от касатора извод на въззивния съд ще бъде проверен при разглеждане на делото по същество По част от въпросите в изложението са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение ,поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,