Определение № 2946 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. срещу решение №.1329/15.12.22 по г.д.№.1597/22 на ОС Бургас, в частта, с която е потвърдено реш.№.1339/22.06.22 по г.д.№.8675/21 на РС Бургас за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна в режима на лични контакти на бащата с детето София Р. П.. Ответната страна В. С. Ч. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено /на база събраните доказателства, вкл. показанията на свидетели, социален доклад, изслушване на родителите/, че: страните са родители на детето С. /родено на .../, като с реш. по г.д.№.6115/14 на РС Бургас упражняването на родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и през деня, следващ рождения ден на детето, от 17ч. на този ден до 8ч. на следващия. Прието е, че изменението на режима за лични отношения изисква установяване на промяна в обстоятелствата, които са го обусловили, като бъдещото изменение следва да се постанови в защита на интереса на детето. Съдът се е позовал на постановките на ППВС 1/74, съгласно което промяната в обстоятелствата трябва да е трайна и съществена и може да се прояви в няколко посоки – промени, касаещи родителите, такива, засягащи мерките и тяхната ефикасност, и нововъзникнали обстоятелства, имащи отношение към ефикасността на защитата на децата и тяхното положение. Посочил е, че в случая единствената обективна промяна на обстоятелствата от предходното определяне на режима, изтъкната като аргумент от бащата, е увеличената възраст на дъщеря му, но сам по себе си този факт не е предпоставка за въвеждане на по-чести и по-продължителни контакти на двамата; не се твърдят и не се доказват допълнителни причини, от които да се заключи, че промяната в исканата от ищеца насока на разширение на мерките се налага в интерес на детето. Както пола, така и възрастта му и свързаните с това физически, психически и емоционални промени в израстването предпоставят по-скоро заздравяване на връзката на дъщерята с майката, отколкото сближаване с бащата. Освен това доказателствата сочат на сложни взаимоотношения родител-дете, очевидно силно обременени от конфликта между родителите, които натоварват негативно детето. Отчетено е и, че С. изпълнява определения режим на лични отношения с бащата от м.09.20, все още чувствайки се „под натиск“ от майка си и без особено желание, но показвайки воля за адаптация към заявените изисквания и стремеж към положителна промяна, за което се изисква още време. Освен това към момента детето има сериозен ангажимент за подготовката си за кандидатстване в учебно заведение след седми клас, което изисква реорганизация на времето, отделянето на повече за допълнително обучение, а разширеният режим на лични отношения същата така, както е поискан, би затруднил тази полезна за интересите на детето дейност. Съобразено е и становището на С., която вече е в тийнейджърска възраст, има собствено мнение за ситуацията с родителите, преценява определения й досега режим за достатъчен и не желае на този етап неговото разширяване. Съдът не е споделил и довода, че действащият понастоящем режим е рестриктивен и вреден за детето – посочил е, че той е съобразен с дългогодишно определяните обичайни мерки за регулиране на контактите на родителите с децата при развод или когато не живеят заедно и не са се споразумели. При тези обстоятелства е намерено, че по делото не се установяват необходимите и изискуеми от закона предпоставки за промяна - в посока разширяване - на режима на лични отношения на бащата с дъщеря му С. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „Длъжен ли е съдът при констатирано родителско отчуждение, с оглед на служебното начало и задължението му за защита интереса на детето, да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, като съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на делото /реш.№.102/27.06.19 по г.д.№.4210/18, ІІІ ГО, реш.№.19/15.02.19 по г.д.№.2578//18, ІV ГО, реш.№.222/24.06.15 по г.д.№.6894/14, ІV ГО, реш. №.111/28.05.18 по г.д.№.4185/17, ІV ГО, реш.№.60247/11.11.21 по г.д. №.168/21, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната задължителна практика, интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл.124 СК); синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг; поради това и той пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях; тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран /реш.№.102/27.06.19 по г.д.№.4210/18, ІІІ ГО/; съгласно чл.59 ал.6 СК, когато има данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог; смисълът на разпоредбата е не просто да се констатира родителското отчуждение с помощта на психолог и с тази констатация да се изчерпят задълженията на съда, а това отчуждение да бъде преодоляно посредством подходящи мерки, които могат да рефлектират върху възлагането на родителските права и мерките за лични контакти /реш. №.60247/11.11.21 по г.д.№.168/21, ІІІ ГО/. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, в това число социалния доклад и изслушването на родителите, но не е констатирал родителско отчуждение. По делото липсват данни за наличие на такова, в това число съобразно дефинираното в цитираната практика значение. Видно от доказателствата, вкл. социалния доклад, считано от м.09.20г. установеният предходен режим на контакти се спазва стриктно, детето вече не отказва да се вижда с бащата, контактите са възобновени и между тях се изграждат емоционални връзки, които търпят развитие; спрямо С. е била предприета мярка за закрила в семейна среда в предходен период, активна и към март 2022г, работено е в посока мотивиране на детето за лични отношения и възстановяване на съществуващите, контактите са били обект на интензивна работа, детето е разказвало спонтанно пред психолога свои впечатления от прекараното с бащата време – срещи с приятели, посещение на кино, помощ при работа по училищни проекти, подготовка на домашни, но и негативни преживявания /бащата продължавал да нарича майката с обидни думи/; момичето е категорично, че не се страхува от баща си, общува редовно по телефона с него и се вижда съобразно установения режим, познава настоящата му приятелка, с която се разбира и описва като много добра и подпомагаща взаимоотношенията с баща й; доведеният от касатора свидетел С., присъствал на всичките му срещи с детето, също заявява, че бащата и детето се разбират прекрасно и имат връзка. При тези обстоятелства в разглеждания случай не се касае за хипотеза на родителско отчуждение, въпросът не кореспондира на обстоятелствата по делото и съответно не е налице процедиране на въззивната инстанция в отклонение от предвиденото в чл.59 ал.9 СК. Съдът се е позовал именно на интереса на детето с оглед конкретното му положение, в това число възрастта и предстоящите предизвикателства с оглед завършването на основно образование и кандидатстване в гимназия, за да приеме, че към настоящия момент установеният предходен режим е подходящ и не са налице предвидените в закона условия за неговата промяна. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите, с оглед настъпилите нови обстоятелства. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,