Определение № 4255 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4439 от 16.06.2023 г., подадена чрез ССЕВ от М. О. Д. чрез адвокат Й. Л. – П. от САК, която е насочена срещу въззивно Определение № 283 от 16.05.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 195/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено протоколно Определение от 17.03.2023 г. по гр.д.№ 1503/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е спряно производството по гр.д.№ 1503/2021 г. на ОС – Варна на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по н.о.х.д.№ 3072/2022 г. на РС - Варна. Ответниците по частната касационна жалба Д. Б. М. и Е. Х. М. са подали отговор чрез адвокат П. Б. от АК - Варна. Възразяват срещу наличието на основание за допускане на обжалването, както и срещу основателността на жалбата. Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: Първоинстанционното гр.д.№ 1503/2021 г. на ОС – Варна е образувано по предявени от М. О. Д. срещу Д. Б. М. и Е. Х. М. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на пожар, разгорял се на 02.10.2020 г. в землището на [населено място] п., м. „К.“. В резултат от пожара били унищожени притежаваните от ищеца (сега – жалбоподател) 170 бр. кошери с пчелните семейства в тях. Поддържа се, че пожарът е тръгнал от съседен имот – собственост на ответниците, като е резултат от извършвани от Д. Б. М. строителни работи, при които с ъглошлайф е рязан и заваряван метал по граничната ограда на имота – при недобре предварително почистена суха растителност в радиус 8 м., без предварително осигурено непрекъснато наблюдение на процеса и без предварително поставени средства за превенция при огнева работа (негорими екрани или прегради от негорим материал). Ищецът претендира присъждането на обезщетенията на първо място при условията на солидарно осъждане на ответниците, евентуално - при равни квоти, евентуално – за пълния им размер само срещу Д. Б. М.. Безспорно е, че по обвинителен акт на РП – Варна срещу Д. Б. М. е образувано и висящо н.о.х.д.№ 3072/2022г. на РС – Варна по обвинение за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 НК – за това, че на 02.10.2020 г. в землището на [населено място] г., при извършване на огневи работи – рязане с ъглошлайф, по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност - пчелин, собственост на М. О. Д., от което са последвали значителни вреди на стойност 83 525,40 лв. (подробно описани). При тези факти въззивният съд е приел, че е налице пълно съвпадение във фактическия състав на деянието, предмет на висящото наказателно производство и твърденията, на които се основават предявените по гражданското дело искови претенции. Налице е идентичност и относно вида на твърдените имуществени вреди досежно унищожените пчелини (вкл. оборудване, пчели и мед). С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл. 300 ГПК постановената по наказателното дело присъда ще бъде задължителна относно съставомерността на деянието, вината и дееца. Доколкото причинената вреда е част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинението, то присъдата ще бъде задължителна за гражданския съд и относно установените с нея вреди. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли е основание за спиране на гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради образуване на наказателно производство с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, когато липсва тъждество между ответника по исковата молба и привлечения като обвинаем по досъдебното производство в хипотезата, когато единият ответник в гражданския процес не е подсъдим в образуваното наказателно дело?“. Касаторът се позовава на практика на ВКС, както следва: Определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч.т.д.№ 1882/2019 г. на ІІ т.о., Решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г. на ІV г.о., Определение № 566 от 19.09.2013 г. по гр.д.№ 5301/2013 г. на ІV г.о., Определение № 782 от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 7165/2013 г. на ІV г.о., Определение № 192 от 23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2130/2013 г. на І г.о., Определение № 323 от 20.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 2950/2013 г. на ІІІ г.о., Определение № 634 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5418/2015 г. на ІІІ г.о., Определение № 2 от 10.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4687/2021 г. на І г.о., Определение № 82 от 20.01.20232 г. по ч.гр.д.№ 3646/2022 г. на І г.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по гражданското дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, а спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК се постановява, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. С Решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г. на ІV г.о. е направено разграничение между тези два фактически състава за случаите, когато връзката на обусловеност е между решаването на гражданския спор и установяването на извършено престъпление. Разяснено е, че производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза, а на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни остоятелства. С цитираните от касатора Определение № 566 от 19.09.2013 г. по гр.д.№ 5301/2013 г. на ІV г.о., Определение № 782 от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 7165/2013 г. на ІV г.о., Определение № 192 от 23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2130/2013 г. на І г.о., Определение № 634 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5418/2015 г. на ІІІ г.о. и Определение № 82 от 20.01.20232 г. по ч.гр.д.№ 3646/2022 г. на І г.о. състави на ВКС са се произнасяли по въпроси, касаещи предпоставките за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Доколкото с атакуваното определение спирането на производството е постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а не при условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, то изброените съдебни актове се явяват практика, която е неотносима към разглеждания случай. Определение № 2 от 10.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4687/2021 г. на І г.о. пък е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и при съобразяване разясненията по ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2010 г., ОСГТК във връзка с тези по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК, същото не съставлява източник на практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С Определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч.т.д.№ 1882/2019 г. на ІІ т.о. и Определение № 323 от 20.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 2950/2013 г. на ІІІ г.о. са разгледани случаи на постановено спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но е изследвана връзката на обусловеност между правилното решаване на гражданско-правен спор за вреди от работата на ответник като член на управителния съвет на банка и висящо наказателно производство по обвинения за престъпления по чл. 201 НК, повдигнати на лица, различни от този ответник, респ. - връзката на обусловеност между правилното решаване на искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и висящо наказателно производство по обвинение за престъпление по чл. 304б, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 26 НК. Настоящият случай не е такъв, доколкото следва да се преценява дали съществува връзка на обусловеност между правилното решаване на гражданско-правен спор за вреди от неумишлен палеж и висящо в съдебната фаза наказателно производство по обвинение за престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 НК – квалифициран случай на палеж по непредпазливост с оглед вида на вредите, които следва да са значителни. В този смисъл Определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч.т.д.№ 1882/2019 г. на ІІ т.о. и Определение № 323 от 20.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 2950/2013 г. на ІІІ г.о. също не обективират практика, която да е относима към разглеждания случай. Изложеното мотивира извод, че касаторът не е доказал наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от него правен въпрос. Наред с изложеното следва да се подчертае, че съгласно чл. 300 ГПК по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът присъдата (евентуално – споразумението) по наказателното дело са задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Силата на пресъдено нещо на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, поради което може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 НПК констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. Когато размерът на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди е елемент от престъпния състав, установителното действие на присъдата се разпростира и по отношение на него, поради което (извън случаите по чл. 124, ал. 5 ГПК) същият не може да бъде установяван в гражданския процес. В настоящия случай по отношение на ответника Д. Б. М. е повдигнато обвинение за престъпление, фактическият състав на което обхваща и пазарната оценка на причинените имуществени вреди. В такава хипотеза законът изключва свободата за преценка на доказателствата и задължава гражданския съд относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобразява присъдата (в този смисъл са произнесени Решение № 22 от 05.05.2011 г. по т.д.№368/2010г. на ВКС, І т.о., Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.д.№ 3945/2013 г. на ВКС, I т.о. и др.). Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК установява правило, което обезпечава зачитането на задължителната сила на присъдата и в разглеждания случай е приложено според точния смисъл на закона и съдебната практика. Основанието за спиране е налице както по отношение на ответника Д. Б. М., така и по отношение на ответницата Е. Х. М., доколкото исковата молба не сочи на обстоятелства за реализиране на нейната отговорност, различни от тези, обосноваващи отговорността на Д. Б. М. и явяващи се елементи от фактическия състав на престъплението, предмет на висящото н.о.х.д.№ 3072/2022 г. на РС – Варна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение