Определение № 654 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. Ю. – служебен адвокат, срещу определение № 17063/25.10.2024 г. по ч. гр. д. № 5772/2024г. по описа на СГС, с което е потвърдено определение от 25.04.2024 г. по гр. д. № 54670/2023г. по описа на СРС, 125 състав, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от Е. Д. М. иск на основание чл. 126 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа довод за неправилност на атакуваното определение. Прави се искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба се формулира в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК следния въпрос: „Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право?“. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано пред СРС по предявен от Е. Д. М. против ВКС иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, причинени му от болки и страдания, претърпени в периода от 09.06.2023 г. до 13.09.2023 г. от това, че по касационно НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС е бил осъден за деяния, за които не е бил обвинен от прокуратурата. Установил е, че към момента е висящо дело № 5 050/2022 г. по описа на СРС, 125 състав, образувано по идентично искане на ищеца и срещу същия ответник – ВКС - претендира се обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания, претърпени в периода 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. от това, че по касационно НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС е бил осъден за деяния, за които не е бил обвинен от прокуратурата. Констатирал е, че производството по гр. д. № 5 050/2022 г. по описа на СРС, 125 състав е приключило с решение, с което СРС е отхвърлил иска. Посочил е, че исковете, предявени и по двете дела, не са били предявени като частични. Приел е, че доколкото двете дела са между същите страни, на същото основание и за същото поведение на ответника, то на основание чл. 126 ГПК производството по второто по-късно заведено дело следва да бъде прекратено. Като е констатирал, че районният съд е достигнал до същия правен извод е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е оставил без уважение частната жалба срещу прекратителното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. По поставения от касатора въпрос не е налице противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС - решение № 9 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 3700/2013г., ГК, I ГО. Напротив, напълно в съответствие с тази практика в обжалваното определение въззивният съд е обсъдил всички относими към процесуалноправния спор обстоятелства, доказателства, доводи и възражения на страната, извършил е самостоятелна преценка на относимите обстоятелства и е мотивирал определението си ясно и пълно. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ извода на въззивния съд за недопустимост на производството, но допълнителният селективен критерий не е налице. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС поради следното: В практиката на ВКС последователно и категорично е изяснено, че отводът за висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата; със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения; субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът, и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обжалваното определение не противоречи на тази практика, а след постановяването на същата не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваното определение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определение № 17063/25.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5772/2024г. по описа на СГС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,