Определение № 2827 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. В. срещу Определение №4498/18.12.2024 г., постановено по адм. д. №1682/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000412/26.05.2021 г. (АУЗД), издаден от служител в отдел „Приходи“ към Община - Банско, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса „битови отпадъци“ (ТБО) в размер на 24,04 лв., ведно с начислена лихва за забава в размер на 5,54 лв. за периода 2017 г. - 2020 г.; оставено е без разглеждане искането му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Цеклеов с рег. № 702 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд – Благоевград; прекратено е производството по адм. д. № 1682 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г. и делото е изпратено като преписка на началника на отдел „Приходи“ при Община - Банско за произнасяне по жалбата на В. срещу посочения АУЗД. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се извода на първоинстанционният съд за приложимост към случая на реда по ДОПК, като се поддържа становище, че приложими са общите правила по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В този смисъл жалбоподателят намира оспорването с твърдение за нищожност на АУЗД за процесуално допустимо независимо, че актът не е обжалван по административен ред. Излага съображения по същество на спора, свързани с това, че имотът, за който са установени задължения за ДНИ и ТБО не е бил негова собственост. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, чрез адв. Гемков оспорва същата в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000412/26.05.2021 г., издаден от служител в отдел „Приходи“ към Община - Банско, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО в размер на 24,04 лв., ведно с лихви за забава в размер на 5,54 лв. за периода 2017 г. - 2020 г.; оставено е без разглеждане искането му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Цеклеов; прекратено е производството по адм. д. № 1682 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г. и делото е изпратено като преписка на началника на отдел „Приходи“ при Община - Банско за произнасяне по жалбата на В. срещу посочения АУЗД. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е анализирал разпоредбите от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и ДОПК относими към оспорването на АУЗД и е направил извод, че на основание чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, приложимият ред спрямо процесния случай е този, регламентиран в ДОПК. Според решаващия състав обжалването на акта по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на акта по съдебен ред /чл. 144 вр. чл. 156, ал. 2 от ДОПК/, поради което жалбата е изпратена на компетентния административен орган за произнасяне като предпоставка за процесуална допустимост на съдебното му оспорване. Съдът е мотивирал и становище за процесуална недопустимост на искането за спиране на изпълнението по изп. д. № 143/2024 г. на ЧСИ Г. Цеклеов. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за процесуална недопустимост на предявеното от В. оспорване на АУЗД при липсата на упражнено оспорване по административен ред като процесуална предпоставка на това. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно нормата на чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, а според алинея втора, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. По силата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, с която не е отменен с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК (чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ). Предвид изложеното, обоснован и съответстващ на закона е решаващият извод на Административен съд - Благоевград, че оспорването на акта за установяване на задължения пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община Банско, е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред. Предвиденото изключение за липса на ограничение във времето при оспорване на административните актове с искане за обявяване на нищожността им /чл. 149, ал. 5 от АПК/, не изключва оспорване на АУЗД по административен ред. Да се приеме, че нормата на чл. 156, ал.2 ДОПК не се прилага при оспорване на ревизионните актове, в случая АУЗД, само с искане за нищожност, означава да се приложи различен процесуален ред за оспорването им, според вида на порока, което не е целта на въведената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на този вид актове пред съд. В контекста на посочената правна регламентация, изпращането на преписката на решаващия орган е съобразено с правилото на чл. 130, ал. 4 АПК. Недопустимо е и искането за спиране на изпълнително дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Цеклеов. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. второ от ЗМДТ, принудителното събиране на публични общински вземания се извършва от публични изпълнителни по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Законът е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Действията на частният съдебен изпълнител не подлежат на обжалване по реда на ДОПК, поради което и искането за спиране на изпълнителното производство е недопустимо за разглеждане по реда на ДОПК и АПК, тъй като не е подсъдно на административния съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение