Определение № 413 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1624/2013 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите срещу решение № 1503 от 26.07.2012г. по т. дело № 3163/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 106 от 03.08.2011г. по т. дело № 33/2011г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 2 състав, с което са отхвърлени като неоснователни следните искове: 1/ искове по чл. 647, т. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 84 от 2000г./ и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от Национална агенция по приходите срещу [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и З. С. К. от [населено място], [община], област С. за обявяване на недействителността на сключения на 19.08.2008г. с нотариален акт № 53, т. 3, рег. № 7873, дело № 416/2008г. на нотариус З. Т. договор за покупко-продажба на апартамент № 13, вх. В, ет. 3 със застроена площ от 41,08 кв. м. заедно с мазе № 17 с площ 6,52 кв. м., заедно с 1,93% от общите части на вход В и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] за отмяна на същия нотариален акт; 2/ искове по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 70 от 1998г./ и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от Национална агенция по приходите срещу [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и З. С. К. от [населено място], [община], област С. за обявяване на недействителността на сключения на 19.02.2009г. с нотариален акт № 107, т. І, рег. № 1819, дело № 105/2009г. на нотариус В. Връблянска договор за прехвърляне на собствеността на 0,381% идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал ЗБ по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] за отмяна на същия нотариален акт. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС /решение № 111/02.11.2011г. по т. д. № 893/2010г. на ВКС, ТК, І т. о./ и който се решава противоречиво от съдилищата /решение № 385/08.03.2002г. по гр. д. № 2373/2001г. на ВКС/: относно меродавния момент за определяне стойността на отчужденото имуществено право и на еквивалентността на разменените престации – към момента на сключване на окончателния договор или към момента на сключване на предварителния договор. Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез особен представител адв. О. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че касаторът не е посочил противоречива практика, а цитираните от него решения на ВКС са неотносими към процесния казус. Ответникът З. С. К. от [населено място], [община], област С. чрез процесуален представител адв. М. Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито в противоречие с практиката на съдилищата, нито касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът поддържа, че посочените от касатора решения на ВКС са неотносими, тъй като не съдържат произнасяне по искове с правно основание чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 2 ТЗ в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г. Въззивният съд е констатирал, че с решение № 4 от 22.01.2010г. по т. дело № 510/2009г. Софийски окръжен съд е обявил неплатежоспособност на [фирма] с начална дата 31.12.2008г. и е открил производство по несъстоятелност на същия, а с решение № 88 от 16.08.2010г. го е обявил в несъстоятелност. За да потвърди решението, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 647, т. 3/ред. ДВ, бр. 84 от 2000г./ за обявяване на недействителността на сключения на 19.08.2008г. с нотариален акт № 53, т. 3, рег. № 7873, дело № 416/2008г. на нотариус З. Т. договор за покупко-продажба на апартамент № 13, вх. В, ет. 3 със застроена площ от 41,08 кв. м. заедно с мазе № 17 с площ 6,52 кв. м., заедно с 1,93% от общите части на вход „В” и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], местност „О. купел 2” и по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 70 от 1998г./ за обявяване на недействителността на сключения на 19.02.2009г. с нотариален акт № 107, т. І, рег. № 1819, дело № 105/2009г. на нотариус В. Връблянска договор за прехвърляне на собствеността на 0,381% идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал ЗБ по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, съдебният състав е съпоставил пазарната стойност на апартамента към датата на сключване на предварителния договор – 13.12.2005г. и към датата на сключване на окончателния договор с нотариален акт – 19.08.2008г. и пазарната стойност на идеалните части от поземления имот към сключването на предварителния договор – първата дата и към нотариалния акт. Въззивната инстанция е изложила съображения, че еквивалентността на разменените престации следва да се преценява към датата на сключване на предварителния договор поради това, че към тази дата е постигнато съгласието за сключването на сделката за покупко-продажба на недвижимия имот, докато прехвърлянето на собствеността върху имота, извършено с нотариалните актове, представлява изпълнение на поетото с предварителния договор от 13.12.2005г. задължение на дружеството – продавач, по който купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената в уговорените срокове. Въззивният съд се е аргументирал и с обстоятелството, че изпълнението на поето преди двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност задължение за прехвърляне на собственост, не е предвидено в хипотезите на чл. 647 ТЗ като относително недействително действие, увреждащо кредиторите на несъстоятелността, нито като нищожно действие съгласно хипотезите на чл. 646 ТЗ. За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. преди измененията с ДВ, бр. 20/2013г./, решаващият съдебен състав е анализирал необходимите кумулативни предпоставки и е направил извод, че една от тях не е налице – независимо, че договорът е сключен в рамките на двугодишния подозрителен срок, същият не е безвъзмезден, тъй като с него ответното дружество е прехвърлило „голата” собственост върху терена, върху който вече е реализирано и прехвърлено на втория ответник правото на строеж, съответстващо на закупения от него недвижим имот от сградата. След образуване на касационното производство с § 9 и § 10 от ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ са въведени изменения съответно в разпоредбите на чл. 647 и чл. 649 ТЗ. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е регламентирано, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността. Нормата на чл. 649, ал. 3 ТЗ /редакция след изменението/ предвижда служебно конституиране от съда на синдика като съищец в хипотезата, когато искът е предявен от кредитор. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к. д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и ал. 2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение във всяко положение на делото. С оглед разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./ и вероятната недопустимост на въззивното решение по иск, предявен от кредитора НАП – [населено място], следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл. 649, ал. 6 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение