Определение № 2171 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК, образувано по спор за подсъдност между Районен съд - Пазарджик и Административен съд София - град относно компетентния съд да разгледа иска на Н. Н. А. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в непревеждане на суми, присъдени на ищеца със съдебни решения, по посочена от него банкова сметка. Искането е подадено до Административен съд София - град, който с определение № 9592/03.12.2021 г. по адм. д. № 8103/2021 г., го е изпратил по подсъдност на Административен съд –Пазарджик. Последният е повдигнал производство за определяне на подсъдността пред ВАС по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. С определение № 7714/17.08.2022 г. по адм. д. 0 156/2022 г. на ВАС исковата молба на Н. Н. А. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е изпратена на Административен съд София- град. С определение № 1578/20.02.2023 г. по адм. д. № 7728/2022 г. АССГ, като е взел предвид, че по делото е постъпила молба от ищеца на 09.01.2023г., в която се прави искане за прекратяване на делото и изпращане на СРС по подсъдност с доводи, че компетентен е градският съд, е приел, че исковата молба не му е подсъдна по правилата на родовата подсъдност, тъй като се претендират вреди от неизплащане на обезщетение, присъдено със съдебни решения. Посочено е, че в случая ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е страна по частноправно отношение - длъжник e, а не действа като публичноправен субект - да осъществява административна дейност във връзка с изплащане на присъдени суми като събирането и защитата при отказано плащане е по реда на ГПК, в изпълнително производство, а вреди следва да се търсят по общия ред, а не АПК и ЗОДОВ. Изложени са мотиви, че неплащането на присъдена с влязло в сила съдебно решение парична сума от страна на ГДИН не представлява акт, действие или бездействие на администрацията и нейни длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което исковата молба е изпратена по компетентност на Районен съд Пазарджик. След образуването на производството по гр. д. № 636/2023 г. пред Пазарджишкия районен съд, е постановено определение № 519/06.03.2023 г., с което е повдигнат настоящия спор за подсъдност. Прието е, че от депозираната искова се установява, че исковете се основават на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в непревеждането на сумите по съдебни решения, по посочената от ищеца сметка, в резултат на което претендира вреди, т.е. предявени са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно ал. 2 исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, приема, че делото е подсъдно на Административен съд-София град, който е определен да го разгледа с определение №7714/17.08.2022г., постановено от състав на III отделение на ВАС по адм.д.№156/2022г. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност по упражняване на властнически правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни лица със съответен закон функции. На това правно основание следва да бъдат разглеждани всички искови претенции, при предявяването на които се твърди издаване на незаконосъобразен акт, респ. извършване на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, ако ищецът поддържа, че съответният административен орган е бил длъжен да извърши определено действие именно в това си качество. В настоящия случай в подадената от Н. Н. А. искова молба се твърди наличие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, изразяващо се в непревеждане на сумите по посочените решения на административни съдилища по посочена от него банкова сметка, от което се твърди, че му е причинена вреда, като в подадената на 16.08.2021г. молба-уточнение с вх.№28564 изрично се изброяват всички действия и бездействия на конкретно посочени служители на ГДИН, от които ищецът твърди, че е претърпял претендираните вреди с твърдения за наличие на съответни задължения на административния орган, които същият не е изпълнил. Тези, съдържащи се в исковата молба твърдения по категоричен начин сочат на извода, че претенцията е предявена по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да се произнесе по нея е административният съд - както е предвидено в чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Обстоятелството, че с допълнителна молба ищецът е заявил, че желае делото да бъде разгледано от Софийски районен съд без при това молбата да съдържа изявление за изменение на обстоятелствената част на подадената на 16.07.2021г. искова молба (наименована „жалба срещу главния директор на ГДИН“) не дава основание да се приеме, че е налице обстоятелство, обуславящо промяна на подсъдността. Законът не допуска съдът, който се счита компетентен да разгледа определена искова молба към момента на нейното подаване, да бъде променян по волята на ищеца без при това да е поискано и съответно допуснато от съда изменение в обстоятелствената част или петитума на първоначално подадената искова молба. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България