Определение № 847 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 293/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 278/20.10.2025г. по т.д.№ 345/2025г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е потвърдено решение № 17/15.05.2025г. по т.д.№ 91/2024г. на Окръжен съд - Кърджали. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Стилмед- СА“ЕООД сумата от 25 193,93 лева - цена с вкл. ДДС, на доставен от ищеца на ответника пясък, за която доставка е издадена фактура № 421/18.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и сумата от 3 809,39 лева - обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 18.10.2023г. – 20.11.2024г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с формално позоваване на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретно сочи кредитирани свидетелски показания единствено на свидетелите на ищеца и без да се съобрази възможната им заинтересованост, като работещи и понастоящем в дружеството. Акцентира на обстоятелството, че протоколът за доставени количества пясък, подписан от представител на Общината, не е доказателство за действително доставеното количество пясък - неясно е как е измерено същото. Страната се позовава и на неодобряване на разхода по дължима цена на доставката, съгласно правилата на Системата за финансово управление и контрол / СФУК / и без да са представени всички необходими за одобрението, според тия правила, придружаващи документи. Ответната страна – „Стилмед - СА“ ЕООД оспорва касационната жалба, със становище по съществото на спора, в подкрепа правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационен контрол въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Стилмед - СА“ ЕООД е предявило против [община] иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за осъждане Общината да заплати на дружеството цената на доставена му стока – 570,56 т. пясък, за която е издадена фактура № 421/18.10.2023г., в размер на 25 195,93 лева с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава в издължаване на главницата - 3 809,39 лева, за периода 18.10.2023г. – 20.11.2024г..Представя двустранно подписана фактура за доставката и протокол за премането й на 18.10.2023г., от представител на възложителя - Н. В., началник отдел „ ИКС“ при [община]. Ответникът [община] е оспорил исковете, с възражение за сключване на договора за доставка и приемане на изпълнението от неупълномощено от Общината лице. Твърди незабавно противопоставяне на сделката, поради което не следва да се счита обвързан с правни последици на същата, съгласно чл. 301 ТЗ. Позовава се и на неспазена процедура съгласно СФУК, която предполага предварително одобряване на всеки бъдещ разход, въз основа на преценка за необходимостта от същия. Твърди, че от значение е цялостното поведение на страните, а не изолиран счетоводен документ, материализиращ сделката. С допълнителна искова молба ищецът е представил издадени от него 25 бр. кантарни бележки, за натоварените и превозени до ответника количества пясък, както и адресирана до ответника покана за плащане, очевидно връчена, предвид разположено под текста на същата признание, за дължими от Общината на „Стилмед - СА„ ЕООД суми по множество фактури, описани в поканата, между които и процесната. Признанието изхожда от лице, посочено като Кмет на Общината - Х. А. И.. По искане на ищеца е допусната ССЕ, която установява, че процесната фактура е осчетоводена и от ответника, като „разход за материали„ и без да е осчетоводено плащане по същата. Допусната е финансово – икономическа експертиза относно функционирнето на СФУК в Общината. Разпитани са и свидетели на страните, като свидетелят на ответника - Н. В., подписал протокола за приемане на изпълнението от ищеца - потвърждава доставките, на 20 - 30 курса, за няколко дни – по 5-6 курса на ден, като заявява и че количествата са проверени. Не е упоменат метод на измерването. Твърди възложена на „Стилмед - СА„ ЕООД,в качеството на изпълнител, лично от Кмета на Общината – Х. А., доставка на пясък за нуждите на строежа на стадион в [населено място] - на среща, на която свидетелят е присъствал като лице, на което е възложен и което е осъществило контакта между страните. Свидетелят потвърждава и подписа си под приемо - предавателния протокол от 18.10.2023г.. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като се е позовал на :1/ двустранно подписаната фактура, носеща подпис на Кмета на [община], установяваща наличие на договорно правоотношение по търговска продажба между страните, с предмет доставка на пясък, съдържаща всички съществени условия на сделката; 2/ на двустранно подписан протокол за приемане на изпълнението от 18.10.2023г.; 3/ на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника; 4/ на показанията на свидетелите на всяка от страните, които потвърждават установеното от писмените доказателства сключване на договора, изпълнението му от ищеца и приемане на изпълнението от ответника. Досежно СФУК съдът е приел, че уредбата й касае вътрешните отношения между Общината и нейните служители и е непротивопоставима в правоотношения с трети лица. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по идентични съображения, като се е позовал и на положеното върху поканата за изпълнение признание от Кмета на [община], за дължимо на ищеца плащане, вкл. по процесната фактура. Приел е за установено от показанията на лицето Н. В., че на същия, в качеството му на началник - отдел „Инвеститорски контрол и строителство„ са възложени от Кмета на Общината действията по контрола и приемането на доставките от ищеца. Но дори лицето да е действало без представителна власт, не е налице незабавно противопоставяне на сделката, съгласно чл. 301 ТЗ, нещо повече - изрично е признато задължението към ищеца. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси :1/ Следва ли съдът да приеме за доказано възникването на договорно правоотношение само въз основа на фактура и приемо-предавателен протокол, когато ответникът оспорва упълномощаването на лицето, подписало протокола ?; 2/ Може ли съдът да изведе признание на задължение от писмо на общината, когато това писмо не е официален акт, изхожда от служител без материална компетентност и е оспорено в процеса?; 3/ Следва ли въззивният съд да приеме за безспорни количествата доставена стока само въз основа на кантарни бележки, които не са съставени в присъствието на представител на възложителя ? – допълнителният селективен критерий по тези въпроси се сочи в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ,без да се цитира конкретна съдебна практика на ВКС; 4/ Длъжен ли е съдът да установи действителното количество доставени материали / пясък / чрез експертиза, когато между страните има спор относно количеството или може да се позове единствено на частни документи на доставчика ?; 5/ Представлява ли подписването на приемо-предавателен протокол от служител, който няма формално пълномощно, валидно приемане на стоката от юридическото лице – възложител ?; 6/ Може ли съдът да приема, че задължението за плащане по фактура възниква автоматично по силата на чл. 327 ТЗ, когато ответникът оспорва както договорното основание, така и самата доставка ? – допълнителният селективен критерий се сочи с формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, лимитирано до значение на въпроса за „ точното приложение на закона „ ;7/ Как се преценява доказателствената стойност на кантарни бележки, които не носят подпис или потвърждение от възложителя – достатъчни ли са сами по себе си да докажат приемане на стоката ?; 8/ Следва ли съдът да приема, че липсата на изрични възражения от възложителя води до мълчаливо приемане на доставка, при положение че в публичния сектор приемането на доставки подлежи на изрични азминистративни процедури ? - допълнителният селективен по последните два въпроса се сочи с формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, лимитирано до значение на въпроса за „ развитието на правото„. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение. Същото не се основава единствено на двустранно съставената фактура и подписан от представител на ответника приемо-предавателен протокол, но и на последващо осчетоводяване на фактурата от ответника и изходящо от Кмета на [община] признание на задължението, поради което и на основание чл. 301 ТЗ, дори да би било договаряно и прието изпълнение от лице без представителна власт за ответника, то представляваният е потвърдил действията му, доколкото не само липсва незабавно противопоставяне след узнаването, но е налице изрично признание. Последното изхожда именно от Кмета на Общината, поради което вторият въпрос е формулиран в противоречие с фактологията по спора и като такъв също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 301 ТЗ е налице богата и непротиворечива съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Поради това, дори да би бил удовлетворен общия, не би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос е фактологичен – не касае приложението на правна норма или правен принцип. Отговор на същия - как следва да се провери дали е точно, в количествено отношение, изпълнение с родово определена вещ от процесния вид / пясък / - не би бил от естество да промени сам по себе си правния резултат. Липсата на доказателства за ефективно осъществен контрол, при събраните по делото доказателства, преценявани в съвкупност, не опровергава сама по себе си удостовереното приемане на изпълнението, като точно. Приемо-предавателният протокол е частен свидетелстващ документ, но като изходящ и от ответника и установяващ неизгодни за същия обстоятелства, оспорването му прехвърля в негова тежест установяване на противното. За последното не са ангажирани доказателства. По идентични на изложените по първите два въпроса съображения, не удовлетворяват общия селективен критерий и следващите въпроси: Въззивният съд не се е позовал на материална доказателствена сила на кантарните бележки, в качеството им на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца / четвърти и седми въпроси /. В конкретната хипотеза не намира приложение и разпоредбата на чл. 162 ГПК: въззивният съд не е имал служебно задължение да назначи експертиза, за установяване на действително доставените от ищеца количества пясък. Този факт е относим към основанието на иска, а не към размера му – последният е установим от двустранно съставената фактура, съобразно доказаното в количествено отношение изпълнение. Съдът е приел за установена представителна власт на лицето Н. В., но в евентуалност се е позовал и на приложението на чл. 301 ТЗ, поради което и петият въпрос не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. Съдът не е приел, че задължението на ответника е възникнало само по силата на договора, материализиран във фактура № 421/18.10.2023г., коментирайки изрично доказателства, установяващи изпълнението / шести въпрос /. Дали фактически е проверено и как доставеното, в количествено отношение, е въпрос, с който съдът не е бил сезиран. Приемо-предавателният протокол, подписан от представител на ответника, е бил оспорен единствено досежно представителната власт на подписалото за [община] лице. Относимо към въпроса възражение е въведено едва с въззивната жалба, но и в нея не е съпроводено с кореспондиращо доказателствено искане. Отделен е факта, че подобно доказване е изначално компрометирано, при период над 2 години след изпълнението и при фактическа власт на ответника върху доставеното. Осмият въпрос също не кореспондира с решаващите мотиви, а и е правно несъстоятелен, тъй като изхожда от неопределената предпоставка „изрични административни процедури „, вероятно визирайки вътрешните правила на Системата за финансово управление и контрол, единствено коментирани от съда. Дори да се приеме, че въпросът касае значението на последните и подлежи на конкретизиране в този смисъл, то не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формално позоваване на разпоредбата, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Достатъчно за това е, че касаторът не сочи правната норма - основание да се противопоставят на трети лица – съконтрахенти, вътрешните правила за организация и контрол на едно юридическо лице. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение