Определение № 1349 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя И. С., чрез адв.Е. П., срещу въззивно решение №176/20.03.2014 г., постановено по възз. т.д. №1415/2013 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено частично решение № 276/04.07.2013 г. по т.д. № 737/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, като са отхвърлени исковете на жалбоподателя за заплащане на необходими и полезни разноски в размер на сумата 44 015 лева и за обезщетение за забава в размер на 7 458.34 лева. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е изложил доводи за допускане на касационния контрол на въззивното решение в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по следните значими за изхода на делото въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1/ За обективните предели на силата на присъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право; 2/ Кой е релевантният момент, към който се прави преценката за добросъвестност на евинциран купувач, при спор за ангажиране отговорността на продавача за заплащане на необходимите и полезни разноски; 3/ Вписването на обезпечителна възбрана върху имот, предмет на договор за продажба, от трето лице по предявен иск за собственост срещу продавача, прави ли купувача недобросъвестен, когато това вписване е станало в периода след приключила общинска тръжна процедура по ЗОС, с издадена заповед за обявяване на купувач и плащане на продажната цена, но преди оформянето на окончателния договор за продажба. По отношение на така формулираните въпроси касаторът поддържа, че е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика /приложена към касационната жалба/; както и че отговорът на третия въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответната по касационната жалба – [община], представлявана от Кмета Ж.Т., чрез адв. Д. Г., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Третото лице – [фирма] – [населено място], не е взело становище по жалбата. Касационната жалба на [фирма] е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорите за продажба на процесните имоти, между [община] и [фирма], са сключени на 19.01.2006г., след проведена и приключена на 10.10.2005г. тръжна процедура по ЗОС, издадена на 19.10.2005г. Заповед на Кмета на [община] за обявяване на спечелилия търга и извършено на 03.11.2005г. плащане от страна на купувача на продажната цена. Тъй като имотите били в лошо състояние и не можели да се използват по предназначението си, купувачът извършил разходи по ремонт и реконструкция на обектите /СМР/, за да ги приведе в състояние, позволяващо експлоатацията им и да ги подобри, като тези дейности били осъществени в периода от м.11.2005г. /когато фактически му е предадено владението/ до 31.01.2006г. Стойността на сторените разноски по възстановяването на обектите и тяхното подобряване, ищецът е посочил, че възлиза на сумата 49 999.91лв., от която първата инстанция му присъдила – 44 015лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 7 458.34лв. След сключването на договорите за продажба, по образуваното гр.д.№ 1674/2005г. на РС – Стара Загора, с влязло в сила на 25.02.2010г. решение, постановено от ВКС, I г.о., е прието за установено по отношение на [община], че процесните имоти са собственост на третото лице [фирма]. При това положение, купувачът - [фирма] предявил срещу продавача – [община] - искове по чл.189 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договорите за продажба, за връщане на платената по тях цена и за режийните разноски. С влязло в сила решение №87/08.04.2011г. по т.д.№172/2010г. ОС – Стара Загора е уважил претенциите, приемайки, че купувачът е добросъвестен /отхвърлено е възражението на ответника – продавач за недобросъвестност на контрахента му/ и е възникнало правото му да иска разваляне на договорите, заедно с последиците от това - връщане на платената цена и режийните разноски по сключването им. По настоящото дело въззивната инстанция е посочила, че е сезирана с искове по чл.189 ал.1 ЗЗД – за присъждане в полза на купувача по развалените договори на стойността на направените необходими и полезни разноски за вещите; и по чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава. Прието е, че основателността на главния иск се предпоставя от добросъвестността на купувача, като в тази насока съдът е счел, че установеното по предходното дело между страните и конкретно възприетото, че ищецът е добросъвестен, не го обвързва. Преценявайки условията, при които евинцираният купувач може да ангажира отговорността на продавача в хипотезата на чл.189 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че вписаната на 08.12.2005г. възбрана от третото лице [фирма] по иска му срещу продавача - [община], прави купувача недобросъвестен след тази дата. Тъй като договорите за продажба са сключени на 19.01.2006г., а претендираните необходими и полезни разноски за вещите са направени в периода м.ноември 2005г. до 31.01.2006г. /според уточнението по исковата молба, направено във въззивната инстанция/, без ищецът да може да посочи кои от тях са осъществени до 08.12.2005г. и кои след тази дата, въззивният съд е счел претенцията за изцяло неоснователна. Посочено е, че в случая преценката за добросъвестност на купувача се прави и с оглед обстоятелството, че продажбата на имотите осъществява смесен фактически състав, съдържащ административноправни и гражданскоправни елементи, тъй като се извършва по реда на ЗОС. Провеждането на тръжната процедура от общината, издаването на заповед от Кмета за обявяване на спечелилия търга и плащането на продажната цена от купувача, представлява сключване да предварителен договор за продажба, станал факт на 03.11.2005г. - преди вписването на възбраната – поради което към този момент ищецът е добросъвестен. Окончателният договор е сключен на 19.01.2006г., подобренията в имотите са завършени към 31.01.2006г., т.е. - след вписването на възбраната от 08.12.2005г., което, според въззивният съд, обуславя недобросъвестност на купувача и съответно неоснователност на главния иск за стойността на необходимите и полезни разноски и на акцесорния за присъждане на обезщетение за забава. При така възприетите от въззивната инстанция решаващи изводи, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия, изведен в изложението на касатора въпрос, тъй като същият е обусловил решаващата воля на съда. По този правен проблем - за обективните предели на силата на пресъдено нещо и задължението същата да бъде зачетена - въззивното решение противоречи на възприетото в задължителната съдебна практика - т.18 от ТР№1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/2010г., I т.о. и решение №115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 ГПК. По втория и третия въпрос в изложението, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като тяхното разрешаване е предопределено и следва от възприетото от въззивния съд за липсата на предпоставки за зачитане силата на пресъдено нещо, формирана по въпроса за добросъвестността на купувача, по предходен спор между същите страни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение