Определение № 60856 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. А. К., чрез адв. Е. В. срещу решение № 42/25.02.2021 г. по в.гр.дело № 526/2020 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 60551/01.10.2020 г. по гр.дело № 324/2020 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. А. К. против ЧСИ П. И. М. с рег. № на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Смолян иск с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 29.03.2019 г. до 27.12.2019 г. вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника в качеството му на ЧСИ – неизвършване на разпределение по чл.460 ГПК при спазване на процедурата по чл.462 ГПК на постъпилите суми от запор на трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник по изп.дело № 646/2015 г., ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са поставени въпросите:1. Възможността длъжник по изпълнително дело да посети кантората на ЧСИ и възможността да се запознае с изпълнителното дело дерогира ли задължението на ЧСИ по чл.460 ГПК и чл.462 ГПК, а именно да изготви разпределение след всеки превод по правилата на чл.460 ГПК и да предяви разпределението на длъжника и взискателите по чл.462 ГПК? 2.При наличие на повече от един взискател по изпълнителното дело и постъпващата сума не е достатъчна да погаси задължението на длъжника нарушението на чл.460 ГПК и чл.462 ГПК от ЧСИ представляват ли неизпълнение на нормативни задължения и съставляват ли противоправни и неправомерни действия на ЧСИ по смисъла на чл.74 ЗЧСИ? 3. Неизготвяне на разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело и непредявяване на разпределението на длъжника в изпълнителния процес в негов интерес ли е? 4. ЧСИ лишавайки от законно право длъжника в изпълнителния процес може ли да черпи позитивни права за себе си и следва ли да носи неимуществена отговорност от неспазване на чл.460 ГПК и чл.462 ГПК? 5. Неизготвяне на разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело и не предявяване на разпределението на длъжника в изпълнителния процес обуславя ли настъпването на неимуществена вреда за последния? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 6. Противоречие с практиката на ВКС на извода на въззивния съд, че въпреки, че ЧСИ не е изготвил разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело, които не са достатъчни да погасят задължението на ищеца-длъжник и въпреки, че не е предявявано разпределение, то не е налице противоправно поведение от страна на ЧСИ. 7. В изложението се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 264/08.04.2010 г по гр.дело № 474/2009 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че от значение при установяване на предпоставките, при които ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност следва да се има предвид, че се касае за специален закон, който изключва приложението на общия, че по реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностните лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения за действията им при и по повод на тази дейност. Сочи, че с решението на ВКС е прието, че определящ е вида дейност, като ЧСИ дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Сочи, че с решението е прието, че при иск, предявен на основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка.8. Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение противоречи на решение № 281/10.12.2014 г. по гр.дело № 3219/2014 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че по общо правило при установена противоправност на действие или бездействие ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директното въздействие върху нея, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, че пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вреди, ако не е било налице незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ. Ответникът по касационната жалба ЧСИ П. М., чрез адв Е. Д.Р. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение Смолянския окръжен съд е потвърдил решение от 01.10.2020 г. по гр.дело № 324/2020 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. А. К. против ЧСИ П. М., с рег. № на КЧСИ, с район на действие ОС С. иск с правно основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 29.03.2019 г. до 27.12.2019 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника в качеството му на ЧСИ-неизвършване на разпределение по чл.460 ГПК при спазване процедурата по чл.462 ГПК на постъпилите суми от запор на трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник по изп.дело № 646/2015 г., ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че по изпълнително дело № 646/2015 г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № на КЧСИ с район на действие Смолянски окръжен съд съгласно чл.450,ал.2 от ГПК ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е получено от третото задължено лице – работодателят на длъжника „Г.-З.” АД на 13.01.2016г., което ежемесечно е превеждало по сметка на ЧСИ запорираните суми от трудовото възнаграждение на длъжника. Позовал се е на чл.460 от ГПК, според който ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределението, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Посочено е, че в чл.462 от ГПК е предвидено съдебният изпълнител да предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, че ако в тридневен срок от деня на предявяването не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението на взискателите. Посочено е, че в случая основното оплакване на ищеца-длъжник по изпълнителното дело е, че ЧСИ не е извършвал по реда на чл.460 от ГПК разпределение на постъпващите ежемесечно суми от запора на трудовото му възнаграждение за периода от 29.03.2019г. до 27.12.2019г. и не го е предявявал на страните на основание чл.462 от ГПК, с което незаконосъобразно бездействие му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснение, чувство на обида, унижение, накърнено достойнство, отчуждение от близки и приятели, загуба на доверие в съдебно-изпълнителната дейност, тъй като го е лишил като длъжник от правото да му бъде предявено разпределение и да го обжалва, лишавайки го от информация какви задължения и към кой от взискателите се погасяват със сумите от запора на трудовото му възнаграждение. Приел е, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях, че в разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК. Прието е, че в настоящият случай изпълнителното производство е образувано срещу трима солидарни длъжници за вземане по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, че с постановлението за образуване на изпълнителното дело са предприети няколко изпълнителни способа-наложен е запор на трудовото възнаграждение на ищеца, наложена е възбрана на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, изпълнението по отношение на който е приключило с извършването на публичната продан, като събраната от нея сума е разпределена, но се е оказала недостатъчна да погаси цялото задължение, поради което производството е продължило само с другия изпълнителен способ-запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като постъпващите суми са разпределяни пропорционално на двамата взискатели на ищеца. Съдът е приел, че спрямо ищеца през процесния период е приложен само този способ на принудително изпълнение, визиран в чл.460, изр. второ от ГПК, тъй като след публичната продан на недвижимия имот по отношение на него взискателите са хирографарни и не се ползват с право на предпочитателно удовлетворение, за да се разпределят сумите от запора чрез последващи същински разпределения по чл.460 изр.1 от ГПК. Посочено е, че в този смисъл районният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, в качеството му на ЧСИ по изп.д.№646/2015г. Съдът е приел, че разпоредбите на чл. 460 и чл. 462 от ГПК предвиждат, че ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител следва да извърши разпределение и да предяви разпределението на длъжниците и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден и час. Приел е още, че когато единствения изпълнителен способ е запор на трудово възнаграждение на длъжника стриктното прилагане на чл.460, изр.1 от ГПК би довело до несъразмерност на изпълнението. Въззивният съд е възприел извода на районния съд, че ежемесечното разпределение единствено на постъпващата от запора на трудовото възнаграждение сума би довело до значително забавяне на производството, както и до значително нарастване на разноските на длъжника за изготвяне на разпределението и за призоваване на всички взискатели и длъжници за предявяване на разпределението ежемесечно, като това би нарушило основните принципи за бързина и процесуална икономия, както и принципа на съразмерност на принудителното изпълнение, тъй като би довело до значително нарушаване на имуществените интереси на длъжника и до увеличаване на дълга му. Прието е, че нормите на чл. 460 и 462 от ГПК не са променяни от обнародването на ГПК през 1952г. и, че към момента не отразяват в пълнота настъпилите съществени социално-икономически промени в обществото, когато не са редки случаите в практиката на изпълнителни дела с повече от един взискател. Посочил е, че след продажба на публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и разпределение на получената от него сума по изпълнителното дело са постъпвали само суми от запор на трудово възнаграждение на длъжника-ищец по настоящето дело, които са в малки размери и не могат да удовлетворят всичките взискатели по делото, като ежемесечното им разпределение действително ще доведе до значително по-големи разноски за сметка на длъжника и до увеличаване на дълга му. Прието е, че в закона липсва изрична уредба на такава хипотеза, поради което е утвърдена практика на съдебните изпълнители по изпълнителните дела да не се извършва ежемесечно разпределение на постъпващите от запор на трудово възнаграждение суми, които в някои случаи са в малки размери и при повече взискатели не могат да покрият разходите за самото разпределение и за призоваване на страните за предявяването му. Съдът е приел, че в случая за всяко ежемесечно разпределение на сумата от запора на трудовото възнаграждение ЧСИ следва да събере такса по т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение в размер на 30 лева -с ДДС 36.00 лева, такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на призовки по пощата, евентуално препис от жалба, уведомление и книжа в размер на 10 лева –с ДДС 12,00лв. лева за всеки адресат, които в случая са 7 взискатели и 3-ма длъжници общо 10, а в случай, че се налага и такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа в размер на 20 лева- с ДДС 24,00 лева да за всеки адресат, както и такса по т.31 в размер на 2.52лв. с ДДС за допълнителни разноски за пощенски разходи за всеки адресат. Поради това според съда в практиката съдебните изпълнители или превеждат по съразмерност постъпилите от запор на трудово възнаграждение суми или извършват разпределение на тези суми през няколко месеца, след като се събере по-голяма сума за разпределение, тъй като извършването на ежемесечно разпределение на малки суми от запор на трудово възнаграждение на длъжника не е нито в негов интерес,тъй като увеличава дълга му с допълнителни такси и разноски, нито е в интерес на взискателите, които не могат да получат своевременно вземанията си. С оглед на посоченото съдът е приел, че може да се направи извод, че дори строго формално ответникът в качеството си на ЧСИ да е нарушил разпоредбата на чл.460 и чл.462 като за процесния период не е извършвал ежемесечно разпределение на постъпващата сума от запора на трудовото възнаграждение на длъжника и не е предявявал разпределението на всички взискатели и длъжници по делото, то от това бездействие за ищеца не са настъпили имуществени вреди, напротив спестени са му допълнителните разходи за такси и разноски по т.4,т.5,т.13 и т.31 от ТТЗЧСИ за всяко ежемесечно разпределение за процесния период, като се има предвид броя на страните по делото, поради което действията на ЧСИ, макар и в нарушение на чл.460 и 462 от ГПК са били в интерес на ищеца-длъжник, при възможно най-малкото му обременяване с допълнителни задължения за такси и разноски, като дори ЧСИ е накърнил собствените си интереси, като не е събрал за себе си посочените такси по т.13,т.4, т.31 и евентуално т.5 от ТТРЗЧСИ за всяко ежемесечно разпределение, а е събирал само пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Прието е, че събирането на тези допълнителни такси би нарушило принципа на съразмерност и адекватност на изпълнението по чл. 442а от ГПК и би било основание за предявяване на иск за имуществени вреди срещу ЧСИ, а от друга страна би нарушило и интересите на взискателите и поради това е изведен извод, че действията на ЧСИ не са извършени виновно. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на твърдението на ищеца-длъжник, че неспазването на процедурата по чл. 462 от ГПК от ЧСИ го е лишило от възможността да обжалва разпределението. Прието е, че длъжникът е могъл да подаде жалба в тридневен срок от узнаването за всяко едно разпределение, че в исковата молба и във въззивната жалба ищецът не твърди, че извършваните от ЧСИ ежемесечни разпределения на постъпилите от запора на трудовото му възнаграждение суми за процесния период са неправилно разпределени, поради което са незаконосъобразни. Преценени са за неоснователни и твърденията на ищеца, че поради неизвършване и непредявяване на разпределение е претърпял неимуществени вреди, тъй като не е знаел къде отиват парите му от запора на трудовото му възнаграждение и задълженията към кои взискатели се погасяват с тях. Посочено е, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснение, чувство на обида, унижение, накърнено достойнство, отчуждение от близки и приятели, загуба на доверие в съдебно-изпълнителната дейност до момента не са го мотивирали да извърши справка по делото, да подаде молба за извършване на разпределение, да се яви на предявяване на разпределение, да подаде жалба или да иска извършването на други действия от съдебния изпълнител. Приел е, че във въззивната жалба и в исковата молба се поддържат само твърдения за неспазване на процесуалните правила по чл.460 и 462 от ГПК от ЧСИ, че не се твърди, че неправилно са разпределени постъпилите суми. Прието е, че реално същите са разпределени между двамата хирографарни взискатели изцяло за погасяване на задълженията на длъжника към тях, като на ЧСИ са преведени само таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ. Прието е, че въз основа на дадените от МП препоръки след жалба на ищеца до МП и КЧСИ на 03.07.2020г. от ЧСИ е извършено разпределение, съгласно чл.460 и чл.462 от ГПК, на периодично постъпващите суми от запора на трудовото възнаграждение на ищеца на 24.01.2020г., на 26.02.2020г., на 22.05.2020г. и на 26.06.2020г. в общ размер на 1900 лв., като взискателите и длъжниците са призовани за предявяване на разпределението, включително и ищецът е получил призовката на 22.06.2020г., но никоя от страните, включително и ищецът не са се е явили на предявяването, според отразеното в протокола за предявяване на разпределението, нито са постъпили жалби срещу него. Възприети са изводите на районния съд, че буквалното прилагане на чл.460 от ГПК в хипотезата на единствен изпълнителен способ-запор на трудово възнаграждение, означава съдебния изпълнител ежемесечно при постъпване на сумата от запора да извършва разпределение на сумата между взискателите на ищеца и да предявява разпределението на страните по делото, което би утежнило значително положението на длъжника и не е в негов интерес, тъй като вместо за погасяване на дълга, значителна част от постъпилата сума ще се дължи за таксите по т.13,т.4,т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ, която в случая е минимум 181,20 лева, само за таксите по т.13 и т.4 от ТТРЗЧСИ без да се отчитат таксите при постъпването на жалби. Според съда дори и да се приеме, че ЧСИ незаконосъобразно е бездействал, вместо стриктно да приложи разпоредбите на чл.460 и чл.462 от ГПК и ежемесечно да извършва разпределение на постъпващата сума от запора на трудовото възнаграждение на ищеца, изводът на първоинстанционния съд, че претендираните от ищеца и установени от свидетелите неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от това бездействие е правилен. Прието е, че ищецът не поддържа твърдения за претърпени имуществени вреди, а претендира само неимуществени. Прието е още за установено от показанията на свидетелите на ищеца-Р. О., М. К. и И. К., че през 2019г. ищецът е станал затворен, потиснат, депресиран, отчуждил се е от близки и приятели, не искал да общува с никого, изпитвал стрес и притеснение. Приел е, че според показанията на свидетеля О. ищецът е бил изнервен и притеснен, че стои без пари, че сметката, в която получава трудовото си възнаграждение е запорирана, говорел само, че е без пари и се чудел какво ще прави. Бил притеснен, че е продадена къщата им и така е от 3-4 години, но състоянието му е такова от лятото на 2019г., а сега е още по-притеснен. Казвал му е, че е притеснен защото не знае къде отиват парите му и не е уведомяван от съдебния изпълнител. Прието е за установено от показанията на същия свидетел, че и в момента продължава това му състояние. Посочено е, че свидетелката М. К.-съпруга на ищеца установява, че правените удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, които са от 2015-2016г. му се отразили много зле, особено през 2019г., когато сумите се увеличили, за което нямат обяснение. Впоследствие свитеделката посочила, че вероятно с увеличението на заплатата на ищеца са се увеличили и удръжките от нея. От заплатата не му оставали средства за издръжката на децата и затова е изнервен, депресиран. Наложило се децата им да напуснат образованието си и да започнат работа, защото баща им не може да ги издържа. Приел е, че според показанията на свидетелката К. ищецът доста се е променил,изпаднал в депресия,бил изнервен, вече не се шегувал както преди. През 2019г. имал чести скандали в семейството заради парите, които му удържат от заплатата, заради отпуснат кредит. Споделял й, че не е добре, че няма никакви пари, че има финансови проблеми и че е толкова зле, че едва свързва двата края. Изнервял се от това, че не знае къде отиват парите от удръжките от заплатата му. Отказал й да се видят, когато се върнала от Германия през м.юни 2019г., където живее. Прието е за установено от показанията на свидетелката К., че същата е била на работа в чужбина две години и половина и когато се върнала на 19.02.2019г. го заварила в такова състояние-притеснен, затворен не комуникиращ с никого, поради което тя решила да остане в България, защото не можела да го остави в такова състояние сам. Формиран е извод, че описаното от свидетелите състояние на ищеца е било такова преди процесния период, че свидетелите установяват, че то е породено от липсата на средства, а не от незнанието на ищеца как се разпределят удържаните от заплатата му суми, поради което според съда не може да се направи извод, че е налице причинно-следствена връзка между търпените от него неимуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на ЧСИ и неизвършването на разпределение на постъпващите от запора на трудовото му възнаграждение суми и предявяването на разпределението през процесния период. Съдът е приел за установено от показанията на О., че от 3-4 години ищецът е притеснен, а сега е още по-зле, като през последните месеци няма промяна в състоянието му. Приел е, че свидетелката К. също сочи, че през последните два-три месеца няма промяна в състоянието на съпруга й, че същото се установява и от показанията на св.К., която твърди, че като са пътували за деня на заседанието, проведено на 10.08.2020г., той бил притеснен, изпотявал се и треперел. Според съда въпреки че ищецът е бил подробно уведомен както от издаденото от ЧСИ на 29.07.2019г. подробно удостоверение, така и от полученото копие от цялото изпълнително дело и от извършеното на 03.07.2020г. предявяване на разпределение за размера на дълга и каква част от него е погасена за всеки от взискателите, състоянието му на притеснение не се променило, тъй като притеснението му е от наличието на задължения, а не от незнанието как се разпределят между взискателите парите от запора на трудовото му възнаграждение. Преценени са за неоснователни и твърденията за незнанието на ищеца как се разпределят сумите от запора на трудовото му възнаграждение. Съдът е приел, че тези твърдения се опровергават от приложените към изпълнителното дело три молби, подадени от съпругата на ищеца и негов съдлъжник от 18.03.2019г. от 26.07.2019 и от 03.01.2020г., с първата и третата от които е поискала от ЧСИ да й предостави копие от цялото изпълнително дело и такова й е предоставяно, като ищецът я е придружавал до офиса на ЧСИ и дори е платил дължимата такса за копието от 24 лева, а с втората молба от 26.07.2019г. й е издадено изключително подробно удостоверение с изх.№8710/29.07.2019г., в което подробно са посочени постъпилите до момента суми за погасяване на дълга, описани в Приложение № 1 по дати и размер, изплатените до момента суми, подробно описани в Приложение № 2 по дати и размери, с описаните суми кои задължения и към кои взискатели се погасяват, както и какъв е остатъкът от дълга за всеки от взискателите и дължимите такси и разноски към ЧСИ. Прието е, че ищецът е имал възможност във всеки един момент да поиска справка за размера на дълга и каква част от него е погасена към всеки от взискателите, но не е направил това. Приел е за установено от показанията на съпругата му-св.К., че ЧСИ не й е отказвал информация, че два пъти е вземала пълни копия от изпълнителното дело и че всички документи, които имат са от кантората на ЧСИ, поради което ищецът е запознат с подробното удостоверение и копията от изпълнителното дело, по което фигурират разпорежданията на ЧСИ за разпределение на сумите от запора на трудовото му възнаграждение и преводните нареждания, с които са превеждани на взискателите. С оглед на това са преценени за неоснователни оплакванията, че ищецът е бил в неведение къде отиват парите му от запора и как се погасява дълга му, което да е довело до претендираните неимуществени вреди. Според съда от копията на изпълнителното дело и от подробното удостоверение, издадено от ЧСИ ищецът е могъл да се запознае с тази информация, ако е прочел същите, поради което са приети за недоказани твърденията му, че не е имал информация къде отиват парите му от запора, което да е довело до негативните му изживявания. Приети са за неоснователни и оплакванията, че ЧСИ не е уведомявал писмено ищеца как се разпределят парите от запора на трудовото му възнаграждение, както и че от фиша за заплатата му това не било видно. Съдът е приел за установено от показанията на св.О. и особено от показанията на св.К., че ищецът е имал очакванията, че ЧСИ е длъжен ежемесечно да му изпраща информация по какъв начин се разпределя сумата от запора на трудовото му възнаграждение и какъв е остатъкът от дълга към всеки от взискателите. Прието е, че ГПК не предвижда такова задължение за ЧСИ, че последният има задължение само да призове страните по делото за предявяване на разпределението, че в този смисъл са и показанията на свидетелката М., според които дори да се извърши разпределение, то не се изпраща на страните, а те само се призовават за определения ден и час и ако страните не се явят протокола за разпределение не им се изпраща, но те могат във всеки момент да получат информация и да направят справка при ЧСИ или ако се явят да поискат копие от протокола за разпределение. Прието е, че за извършените по делото разпределения на сумата от публичната продан на 14.05.2018г. и на 4-те месечни вноски от запора на трудовото възнаграждение на 03.07.2020г. ищецът, въпреки че е бил редовно призован за предявяване на разпределенията, не се е явявал. С оглед на това са преценени за правилни изводите на районния съд, че неблагоприятните душевни терзания на ищеца през процесния период са следствие единствено и само от липсата на средства, поради запора на част от трудовото му възнаграждение, а не от липсата на информация къде отиват парите от запора, че в тази връзка са и показанията на посочените от ищеца свидетели. Според въззивния съд показанията им, в частта, с която сочат, че притесненията на ищеца са от липсата на информация къде отиват парите му, поради незаконосъобразни действия на ЧСИ, не могат да бъдат кредитирани, тъй като в тази част показанията на свидетелите преповтарят твърденията на ищеца. Формиран е извод, че претендираните неимуществени вреди в случая не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на ЧСИ и неприлагане на реда по чл.460 и чл.462 от ГПК по отношение на постъпващите суми от запора на трудовото възнаграждение на ищеца. Прието е, че не са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника в качеството на ЧСИ и поради това предявеният иск е неоснователен и недоказан и първоинстанционното решение е потвърдено. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и втори въпроси от изложението тъй като касаторът не е обосновал допълнителното основание - не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая не са налице. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормите на чл.460 и чл.462 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети, четвърти и пети въпроси от изложението. Въпросите са поставени общо и с оглед на това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. С оглед на тази практика общо и принципно поставените въпроси – 3, 4 и 5-ти от изложението не покриват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по шести, седми и осми въпрос от изложението. Въпросите касаят наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ЧСИ по чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД. Същите въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС от жалбоподателя. Така с решение № 43/28.05.2019 г. по гр.д.№ 2474/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. За възникване на отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането.Несъбираемостта на вземането може да бъде от значение при определяне размера на вредата, когато тя се изразява в невъзможност кредиторът да събере вземането си. С решение № 264/08.04.2010 г. по гр.дело № 474/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че от значение при установяването на предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност следва да се има предвид, че се касае за специален закон, който изключва приложението на общия. Ищецът - жалбоподател е твърдял причиняване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител при и по повод изпълнение на дейност по съдебното изпълнение. Прието е още, че по реда на Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същата насока е разрешението на правните въпроси в останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Въззивният съд е формирал правни изводи, че в случая дори и формално ответникът ЧСИ да е нарушил разпоредбата на чл.460 и чл.462 ГПК, като за процесния период не е извършвал ежемесечно разпределение на постъпващата сума от запора на трудовото възнаграждение на длъжникя-ищец и не е предявявал разпределението на всички взискатели и длъжници по делото от това бездействие за ищеца не са настъпили имуществени вреди, че по този начин на ищеца са спестени допълнителни разходи за такси и разноски по ТТЗЧСИ за всяко ежемесечно разпределение за процесния период с оглед броя на страните по делото. Прието е от съда, че по делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди които да са в пряка причинна връзка с неизвършване и непредявяване разпределение. Изводите на съда са формирани въз основа на конкретните установени факти по настоящото дело, които са различни от хипотезите, по които се е произнесъл ВКС в цитираните решения по чл.290 ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по шести, седми и осми въпроси от изложението. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че след постановяване на настоящото определение Смолянският окръжен съд следва да постанови решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение от 25.02.2021 г. по в.гр.дело № 526/2020 г. относно собственото име на жалбоподателя –ищец В. А. К.. По реда на чл.247 ГПК следва да се произнесе и Смолянският районен съд относно вписаното собствено име на ищеца В. А. К. в решение № 60551/01.10.2020 г. по гр.дело № 324/2020 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение