Решение № 647 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 655/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. А. и Ф. С. А. срещу определение № 165 от 25.02.2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о. по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 43 от 14.04.2008 г. по в.гр.д. № 242 от 2007 г. на Силистренския окръжен съд поради това, че обжалваемият интерес на касаторите бил под 1000 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба М. И. Г. и Ш. И. Г. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт на 10.03.2009 г., а частната жалба е подадена по пощата на 17.03.2009 г./. и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Неправилно в обжалваното определение е прието, че касационната жалба срещу решението на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 242 от 2007 г. е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв.- цената на иска била 430,08 лв. ГПК не съдържа дефиниция на понятието „обжалваем интерес”. Дори и да се приеме, че обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК и по вещни дела се съизмерява с цената на иска, то в случая цената на иска също е над 1000 лв.- 1720,30 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, цената на иска по иск за собственост или други вещни права върху имот, какъвто е искът по настоящото дело, е равна на данъчната оценка на имота, която в случая, видно от удостоверение за данъчна оценка № 1* от 03.07.2006 г. е 1720,30 лв., а не на 1/4 от данъчната оценка /430,08 лв./, както неправилно е приел съставът на ВКС в обжалваното определение. Поради гореизложеното обжалваното определение на ВКС, Четвърто г.о. по гр.д. № 3* от 2008 г. следва да бъде отменено, а делото- върнато на същия състав на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационната жалба по реда на чл.288 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение