Определение № 838 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6667/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на Медицински университет [населено място] срещу въззивно определение № 14373 от 26.07.2013г по ч.гр.дело № 10016/2013г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено разпореждане от 29.04.2013г и връщане на въззивна жалба, поради неизпълнение на указание за внасяне на дължимата държавна такса по нея. Поддържа се в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос е представлява ли трудово-правният спор частно държавно вземане и ако отговорът на този въпрос е положителен, къде е уредено това. И двете инстанции приемали, че нормата на чл. 84 ал.1 ГПК е неприложима, тъй като предмет на делото е частно-правен спор и тъй като изводът им е по тълкувателен път, следва да се отговори на поставения въпрос - защо когато един спор е трудово-правен, той следва да попада в категорията частни държавни вземания, още повече когато държавно учреждение е ответник. Според защитата съдилищата са приложили нормата на чл. 84 ал.1 ГПК разширително, което не е допустимо. Трудовият спор и правоотношение няма характер на „държавно вземане” Ответникът по жалбата П. Г. Д. оспорва съображенията за допускане до обжалване .Спорното право е от частно-правен характер и поради това се дължи държавна такса на общо основание Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не липсва обосновка и относимост на формулиран правен въпрос по основанието на чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. Основанието не е предвидено, за да се дискутира или обосновава съдържанието на закона и да се разясняват на страната юридически признаци и понятия, използвани нормативно. Дължимостта на събирани от съдилищата държавни такси е уредена в Закона за държавните такси (ЗДТ), а процесуалният закон е уредил последиците от невнасянето им, като в случая ГПК е бил и съответно приложен. При трудов спор, обжалвалата страна Медицински университет [населено място], ответник по искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, е дължал държавна такса по въззивната жалба, тъй като няма норма, която да го изключва от кръга лица, задължени по чл. 1 във вр чл. 4 ал.1 от Закона за държавните такси, на персонално или с оглед характера на спора основание. При събирането на съдебните такси не се касае за актове на правораздаване, които съдът е длъжен да мотивира решаващо, съдът е длъжен да изисква внасянето на таксите и да следи за внасянето им, като прилага процесуалния закон. Коментарът в изложението дали изричната уредба в чл. 84 ГПК е основание да се изисква от Медицински университет такса при обжалване, не е довел до формулирането на относим правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице комулативно.Настоящият фактически състав е подведен под съответната разпоредба, която го урежда, тъй като страната е дължала държавна такса и е следвало да я внесе. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.