Определение № 624 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Потребителна кооперация Л. „ - в ликвидация, [населено място], обл. Софийска срещу решение №6136/31.08.2012 год. на Софийски градски съд по гр.д. №7207/2011 год., с което е потвърдено решение от 12.01.2011 год., постановено по гр.д.№ 51920/2009 год. на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на К. Г. Ч., извършено със заповед № 1/15.09.2009 год. и същата е отменена. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация К. Г. Ч. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос: След като инстанциите са приели за безспорно, че К. Ч. е била в неплатен отпуск, може ли да се приеме, че преклузивния срок по чл. 194,ал.1 КТ, по отношение на нарушението, изразяващо се в непредставяне на финансовия отчет за 2008 год., е изтекъл. Посочено е, че процесуално- правните въпроси се отнасят до задължението на съда да прецени всички доказателства като посочи конкретно и точно какво приема за установено относно фактическите положения. За да се допусне касационно обжалване законът изисква кумулативно да са изпълнение две предпоставки: Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Очевидно сочените „процесуално правни въпроси „ нямат характер на формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос действително е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като е един от обуславящите изхода на делото .По отношение на него обаче касаторът не е установил изпълнението на посочените допълнителни основания / критерии / за допустимост на касационното обжалване. Представени са решения на районни съдилища, за които липсва отбелязване, че са влезли в сила. С оглед на това същите не съставляват част от съдебната практика. Дори да се приеме, че са влезли в сила, те нямат задължителен характер и не могат да обосноват критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Другият критерий / по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ също не е обоснован по никакъв начин. Това основание е налице когато определена правна норма, с която правния въпрос е свързан, е неясна или непълна, което налага създаване на съдебна практика за нейното тълкуване или когато има създадена съдебна практика, но следва да бъде изменена или изоставена предвид настъпила промяна на законите и обществено икономическите условия, каквито съображения и доводи във връзка с поставения правен въпрос касаторът не сочи. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.