Определение № 473 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 179/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. П., чрез адв. К. Голосманова против определение № 3068/12.12.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 3204 по описа за 2023 г., с което е потвърдено разпореждане № 22536/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 7037/2023 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, чрез адв. Голосманова от 16.10.2023 г. по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба и същата е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото - прекратено. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че въззивното определение противоречи на разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението към частната касационна жалба процесуалният представител на касатора поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК / не са посочени конкретните хипотези /, по следните въпроси: 1/ По кои критерии следва да бъде направена от съда преценката за определяне на срок за изправяне от назначен от съда процесуален представител на констатирани нередовности на искова молба, подадена от лице лишено от свобода, поради изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда в затвора Ст. З.; 2/ Кога даденият от съда срок следва да се счита достатъчен, за да може процесуалният представител на ищеца „да осъществи ефективно и действително процесуално представителство“; 3/ Какво съдържание влага съдът в употребения от него термин „да осъществи ефективно и действително процесуално представителство“, дължимо от назначен адвокат на ищеца, който е лишен от свобода и изтърпяващ наказание по влязла в сила присъда – субективна преценка или преценка, съобразена с обективни критерии – положен труд, време, действия по събиране на доказателства, осъществяване на пряк контакт с ищеца (София – Ст. З. и обратно), по въпроси относно дадените от съда указания за привеждане в редовност на исковата молба и накрая – да подреди и осмисли получената информация и да я възпроизведе, привеждайки в редовност подадената от И. Г. П. искова молба от 16.06.2023 г. до СГС. Така повдигнатите въпроси са обобщени от процесуалния представител на касатора в следния процесуалноправен въпрос: относно критериите, по които съдът определя срок за изправяне нередовностите на исковата молба в хипотеза на процесуално представителство от назначен на основание чл. 95 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗПП адвокат на ищеца, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, при предявени деликтни искове за обезщетения. Твърди се противоречие на въззивното определение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочена и приложена към изложението практика на ВКС. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, въззивният съд е констатирал, че с определение № 8700/18.07.2023 г. ищецът И. Г. П. е освободен от заплащане на държавна такса и му е предоставена правна помощ за отстраняване на констатираните с разпореждане от 21.06.2023 г. нередовности на исковата молба и за процесуално представителство, като в определението изрично е посочено, че едноседмичният срок за изпълнение на дадените указания тече от датата на връчване на определението на съда на назначения от съда служебен защитник. С уведомително писмо от 19.07.2023 г. на АК София, адв. К. Голосманова е определена за адвокат, който да осъществи правна помощ на ищеца по делото, а с определение на съда № 9044/26.07.2023 г., последната е назначена за процесуален представител на ищеца по делото, като изрично й е указано, че наред с указанията, дадени в разпореждане от 21.06.2023 г., следва да приведе съдържанието на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК, като ясно и точно изложи обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца /срещу кого е предявен всеки от исковете, в какво се състои противоправното поведение на ответника/неговите служители, какви вреди се търпят, в какъв размер/. Указано й е също така да осъществи контакт с ищеца /по телефона или на място в затвора/, за да осъществи ефективно и действително процесуално представителство. Това определение, ведно с разпореждането от 21.06.2023 г. е връчено лично на адв. Голосманова на 04.08.2023 г., поради което и по арг. от чл. 60, ал. 4 ГПК, едноседмичният срок по чл.129, ал.2 ГПК изтича на 11.08.2023 г., който ден е присъствен – петък. Преди изтичането му - на 09.08.2023 г., адв. Голосманова е депозирала молба, с която е поискала от съда да й даде достатъчен срок за изправяне нередовностите на същата, както и да й бъде разрешен достъп до електронното дело. На следващия ден - 10.08.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата, като на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ ГПК е продължил срока за отстраняване нередовностите на исковата молба с две седмици, считано от връчване на исковата молба и другите документи по делото на адв. Голосманова, като й е разрешен и достъп до електронното дело. Препис от исковата молба и от останалите поискани от адв. Голосманова документи по делото, са й били връчени лично на 25.09.2023 г. и считано от тази дата е започнал да тече даденият с определението от 10.08.2023 г. двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, който изчислен по реда на чл. 60, ал. 4 ГПК, е изтекъл на 09.10.2023 г., който ден е присъствен - понеделник. До изтичането му, вкл. в рамките на последния ден от срока, по делото не са депозирани каквито и да е книжа от ищеца или неговия процесуален представител. Молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на исковата молба е подадена от адв. Голосманова едва на 17.10.2023 г. по електронен път. При тези данни, въззивният съд е счел за правилен извода на първата инстанция, че молбата от 17.10.2023 г. на адв. Голосманова е подадена след изтичане на предоставения от съда двуседмичен срок за извършване на конкретно посоченото процесуално действие - отстраняване нередовностите на исковата молба, започнал да тече считано от датата на връчване на книжата на процесуалния представител на жалбоподателя /препис от исковата молба и поисканите от нея документи/ - 25.09.2023 г. Прието е, че този двуседмичен срок е определен по реда на чл.63, ал.1 ГПК по молба на адв. Голосманова, като при определяне на неговия начален момент, съдът е съобразил, че той следва да тече от връчване на книжата на назначения на ищеца по реда на ЗПП процесуален представител, а относно продължителността му, с оглед спецификата на конкретния случай, съдът е отчел, че същият следва да е по-дълъг от законно определения за извършване от на дължимото се съдопроизводствено действие. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при изчисляване на сроковете съдът е следвало към първоначално дадения с определение от 18.07.2023 г. едноседмичен такъв, да прибави допълнително и двуседмичния срок, даден с разпореждането от 10.08.2023 г., като е посочил, че в конкретния случай ищецът е поставен в по-благоприятна хипотеза, тъй като първоинстанционният съд е посочил изрично, че продълженият двуседмичен срок, даден с разпореждане от 10.08.2023 г., започва да тече не от изтичането на първоначалния такъв /т.е. не от 11.08.2023 г./, а едва от датата на връчване на книжата на адв. Голосманова – 25.09.2023 г. В тази връзка, за неоснователно е прието и оплакването, че съдът е дал неясни указания на страната относно теченето на сроковете за отстраняване нередовността на исковата молба, доколкото последните са напълно ясни и конкретни – посочена е изрично датата, от която се счита, че определеният от съда по-дълъг от законния срок ще започне да тече, както и продължителността на последния. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая формулираните в изложението три въпроса, обобщени впоследствие в един процесуалноправен въпрос нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, че повторната молба за продължаване на срока от 16.10.2023 г. е депозирана след изтичане на продължения с две седмици, с разпореждане на съда от 10.08.2023 г., срок по молба на адв. Голосманова с правно основание чл.63, ал.1 ГПК, който срок е започнал да тече от датата на която са й връчени книжата по делото – 25.09.2023 г. и е изтекъл на 09.10.2023 г. Отделно от това следва да се посочи, че приложената от касатора задължителна и казуална практика на ВКС, е неотносима към обусловилите решаващата воля на съда въпроси по приложението на чл.63, ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивният съд е процедирал съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Въззивният съд служебно е проверил всички правно релевантни факти и след преценка на доказателствата, е разрешил въпросите, включени в предмета на производството. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,