Определение № 6002 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт инспектор Р. Р. против решение № 79 от 12.03.2024 г. по в.гр.д. № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 29.11.2023 г. по гр.д. № 851/2022 г. на Районен съд - Пазарджик. Уважен е предявеният от Й. А. А. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, като е прието, че ответника е извършил нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, изразяващо се в допускане ищеца да бъде псуван и да му бъде отправяно обръщението „циганин“ от служители на Затвора – Пазарджик., в която единствено част първоинстанционното решение е обжалвано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП Въззивният съд е приел за установено от доказателствата в проведеното исково производство,че ищецът е третиран по-неблагоприятно по един от признаците очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, и са се осъществили факти, въз основа на които основателно да се предположи,че ищецът е жертва на дискриминация, допусната от ответника.От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели /Й. и Г./, които са еднозначни и непротиворечиви,съдебния състав е направил извод, че надзиратели от пазарджишкия затвор,един от които В. Л., са наричали ищецът „циганин“ и „мангал“.Това обстоятелство инстанцията по същество приема като осъществена дискриминация, основана на етническа принадлежност съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Обидните квалификации, с които Й. А. е бил наричан ,представляват форма на нежелано третиране, основано на етническата принадлежност на ищеца и фактът, че и други затворници също са били наричани по този начин не следва да се интерпретира като доказателство за липса на по-неблагоприятно третиране. В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда като неправилни, при отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Във връзка с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Твърди се, че в изводите на въззивната инстанция не е съобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства и обективната истина, които са от съществено значение за решаването на правния спор.Като очевидно неправилно се сочи заключението на въззивния съд,че не следва да се кредитират показания на разпитания по делото като свидетел свидетел В. Л. дали като ДГН в затвора е наричал ищеца „циганин“ и „мангал“, ,защото по същността си представляват защитна позиция на лице, което според твърденията в исковата молба е инициатор и извършител на дискриминационното отношение спрямо ищеца. Ответникът по жалбата Й. А. А.,чрез адв В. С.,заявява в писмен отговор,че същата е неоснователна и обжалваното решение е правилно законосъобразно.На основание чл. 38 ЗАдв, моли съда да му присъди адвокатско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични и съобразени с установената съдебна практика по приложението на Закона за защита от дискриминация. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил преценка на доказателствата ,включително на събраните гласни доказателства Въззивната инстанция дължи извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения са гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС и др) Решаващите правни изводи в обжалваното въззивно решение са изведени след анализ и съвкупна преценка на доказателствата – в случая свидетелски показания, след което в мотивите на решението са обективирани приетите за установени правнорелевантни факти. Изложените в решението мотиви не засвидетелстват очевидно нарушено изискване на процесуалния закон да не се игнорират доказателства и за цялостна съпоставка на всички доказателства по делото, застъпвано в практика на ВКС / решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о. и др./ Касаторът не е изложил доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 280,ал.1 ГПК,нито е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 год.,ОСГТК. При това положение, след като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира,същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В полза на адв.В. С. следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената от него защита пред касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Дължимото възнаграждение съдът определя на сумата от 500 лева. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд Трето гражданско отделение