Определение № 4926 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. П. против решение рег. №1926 от 23.03.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №4105 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 579 от 13.01.2025 г. по гр. д. № 65831 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 174-ти състав, като вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на 873,50 лв. главница за доставена топлоенергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.04.2017 г., законна лихва в размер на 71,58 лв., сумата 290,68 лв., представляваща част от мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 30.04.2018 г., 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 108 лв. за такси, които вземания са част от сумите по изпълнителен лист, издаден на 17.12.2018 г. по гр. д. № 35767/2018 г. по описа на СРС, 162-ри състав, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20228380404780 по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване чрез прихващане с насрещно вземане, прехвърлено по договор за цесия от 29.11.2022 г. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. „Топлофикация София“ ЕАД застъпва становището, че касационната жалба е неоснователна, поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, по допустимостта на производството приема следното: Обжалваното възззивно решение е постановено по множество обективно съединени искове с цена под 5 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Становището на касатора, че тази разпоредба е противоконституционна, поради което той има право на касационна жалба, е отречено от Конституционния съд с решение №10 от 9 юли 2026 г. (обн. ДВ, бр. 65 от 17.07.2026 г.), постановено по конституционно дело №5/2026 г. с което искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.) е отхвърлено. Не се отразява на допустимостта на касационната жалба и обстоятелството, че насрещното вземане, с което касаторът претендира да е погасил дължимите от него суми към ответното дружество, е с цена над 5 000 лв., тъй като това обстоятелство не променя цената на предявените искове. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното производство трябва да бъде прекратено. При този изход на спора касаторът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 50 евро юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение