Определение № 8040 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2025 г.

Производството по делото е било образувано пред Административен съд - Пловдив по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу заповед № ХЕ-16-28290/28.12.2024г. на министъра на енергетиката, с която, във връзка с предложение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с рег. № Е-26-Е-603/28.12.2024 г., е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места, посочени в приложението към заповедта, намиращи се на лицензионната територия на оператора на електроразпределителната мрежа „Електроразпределение ЮГ“ С определение № 1320 от 11.02.2025г. по адм. дело № 95/2025 г. на АС - Пловдив, на основание чл. 135, ал. 2 АПК, жалбата е изпратена по подсъдност на ВАС. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, намира, че не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, в която делото е подсъдно на ВАС като първа инстанция. Оспорената заповед на министъра на енергетика е издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЕ, която регламентира общото правомощие на министъра да взема решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 10/2004 г., която конкретизира реда и начина на упражняване на това правомощие, а именно чрез издаване на заповед. От това следва, че правомощието на министъра на енергетиката не е конституционно уредено, а произтича от закон и подзаконов нормативен акт на Министерски съвет. Изтъкнатите от АС-Пловдив доводи във връзка с разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от Конституцията и чл. 5 от Устройствения првилник на Министерство на енергетиката не сочат на конституционно правомощие по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на министъра да въвежда ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за територията на страната. Цитираните от съда правомощия на министъра да контролира държавната политика в областта на енергетиката и да провежда държавната политика по отношение на надежността на снабдяването с електрическа енергия, е общо правомощие по осигуряването /снабдяването/ с ел. енергия за цялата страна. То е съвсем различно от конкретната преценка по делото относно наличието на основания за прекъсване на снабдяването с ел. енергия за определена част от територията на страната за период по-дълъг от 48 часа. В случая необходимостта е от преценка на конкретните обстоятелства за конкретната територия и цели бързина и оперативност при издаване на оспорения акт от министъра, което е съвсем различно правомощие от идеята за общо държавна политика в областта на енергетиката. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че делото не е родово подсъдно на Върховен административен съд, а същото съобразно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 АПК е родово подсъдно на административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4, предл. 2 АПК следва да повдигне спор за подсъдност с Административен съд – Варна и да изпрати делото на петчленен състав на ВАС за произнасяне по спора за подсъдност. По идентичен спор е образувано адм.д. № 1128/2025г. по описа на Върховен административен съд и е налице произнасяне от петчленен състав на Върховен административен съд по адм.д. № 2189/2025г., в което се приема, че с издадената на основание чл. 72 ЗЕ и чл. 3 от Наредба № 10/09.06.2004 г. заповед, макар и да се засягат права и законни интереси, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България, а такива свързани с контролните правомощия на министъра на енергетиката върху дейността на операторите на електроразпределителната мрежа относно спазване на разпоредбите, регламентиращи въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на конкретни населени места Воден от горното Върховният административен съд, трето отделение