Определение № 400 от 24.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1045/2012 г.

Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1322 от 14.07.2012 г. по т. д. № 960/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 201 от 21.12.2011 г., по т.д.№ 56/2011 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и Х. Р. К. от [населено място] иска по чл. 647, т.3 ТЗ във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на сключения на 26.11.2008 г. с нот.акт № 200, т.ІV, рег.№ 35597, нот. дело № 754/2008 г. на Нотариус Б. Я. договор за покупко-продажба на описаните в същия недвижими имоти, както и обективно съединения иск по чл.646, т.2 ТЗ във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за обявяване на относителната недействителност на договор от 06.02.2009 г. за прехвърляне на идеални части от урегулиран поземлен имот ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, които идеални части принадлежат към описания по-горе недвижим имот, сключен с нот.акт № 37, том I, рег. № 1294, дело № 35/2008 г. на нотариус В. В., с район на действие Софийски районен съд и вписана под рег. № 268 в регистъра на Нотариалната камара. В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да приемат, че искът за прогласяването на относителната недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник в полза Е. О. разпореждане с недвижим имот и учредяване на законна ипотека върху него в полза на [фирма] е неоснователен, съдилищата са се позовали на липсата на неравностойност на разменените престации. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Този извод произтича от предвидената в чл.649, ал.3 ТЗ/ след изменението на ТЗ – ДВ бр.20/2013 г. / невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл.647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и по висящите производства съгл. § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. С оглед задължението на касационната инстанция да следи и служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото, съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение е достатъчна за основателност на искането за допускане на обжалването, без да се обсъжда практиката, на която се основава поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ не се внася предварително държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение