Определение № 923 от 08.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 833/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Г. К. срещу тази част от Решение № 2006 от 09.11.2014 год. по гр.д.№ 1728/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната и жалба срещу Решение от 14.11.2013 год. по гр.д.№ 13792/2011 год. на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение за сума над 20800 лв. и до предявения размер от 40000 лв. по предявен от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. В частта с която искът е уважен до размера на 20800 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ЗК [фирма], чрез писмен отговор, представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Сочи и че самата жалба е неоснователна. Становището на настоящия съдебен състав, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното: Ищцата, в качеството на пешеходец, е пострадала от ПТП на 31.08.2011 год. Получила е счупване на първа метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости (без разместване) и охлузване на носа. Поставена и е била гипсова имобилизация на ръката за срок от 30 дни, като общият възстановителен срок е продължил около 2 месеца. Увреждащият мотоциклет с водач Д. Х. М. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ЗК [фирма], поради което прекият иск на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. е насочен срещу този застраховател. Последователно подържаната теза на застрахователя е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно на необозначено място. Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде на 26250 лв. Намалил го е с 1/3, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е приел, че справедливото обезщетение за търпените от К. болки и страдания би следвало да бъде 26000 лв., но е приел, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат е 1/5, поради което и е присъдил още 3300 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретни правни въпроси, съобразени с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не са формулирани. Съдържа се общото твърдение, че трябва да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения, както и по прилагането на чл.113 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗДвП. Изказани са и общи съображения по приложното поле на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Поради това и не може да бъде преценено приложното поле на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.