Определение № 5557 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалните представители П. и Ш. против въззивно решение № 3 от 4.01.2024г. по в.гр.д. № 354 по описа за 2023г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 187 от 5.06.2022г. по гр.д. № 503/2022г. на ОС Русе в обжалваната част и вместо това е постановено друго,с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.154, вр.чл.153, вр.чл.151 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за следните суми: 7 291лв ., парична равностойност на отчужден недвижим имот, нива с площ от 8.7дка, представляващ имот № ... по плана за земеразделяне на [населено място], 1 990лв., парична равностойност на отчужден л.а. „Рено Еспейс 2.2“, рег. [рег.номер на МПС], 2 000лв., парична равностойност на липсващ л.а. „Пежо 406 2.0 Д“, рег. [рег.номер на МПС], 4 500лв., парична равностойност на отчужден л.а. „Киа Карнивал“, рег. [рег.номер на МПС], 9 000лв., парична равностойност на липсващ л.а. „Шевролет Каптива“, рег. [рег.номер на МПС], 4 200лв., парична равностойност на отчужден л.а. „Опел Сигнум“, рег. [рег.номер на МПС] и са присъдени разноски. Въззивният акт се обжалва и в частта, с която е потвърдено определение № 318 от 3.04.2023г. по гр.д.№ 503/2022г.на ОС Русе, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Д. процесуално представителство пред първата инстанция по реда на чл.38, т.2 ЗА в размер на 5 901.59лв. В тази част, тя е с правно основание чл.274,ал.3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Образувано е наказателно производство срещу Ш. С. и А. К. за данъчно престъпление по чл.255, ал.1, пр.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.8 ЗОПДНПИ /отм./След получено уведомление, Комисията е започнала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като предмет на проверка е период от 24.10.2008г.- 24.10.2018г. Извършила е справки относно проверяваните лица /които живеят във фактическо съжителство/ и като е съпоставила приходи и разходи, е установила значително несъответствие в имуществото на лицата /в размер на 509 701.27лв./ и е внесла искане за отнемане на имущество на стойност 352 936.06лв. Не е било спорно, че образуваното наказателно производство срещу лицата е било прекратено. По спорните по делото въпроси относно това - как следва да се определи размера на приходите, разходите и имуществото на лицата, налице ли е значително несъответствие и подлежи на отнемане това имущество, което те са се разпоредили възмездно, както и паричната равностойност на неналичното в кроя на периода и бракувано имущество, въззивният съд е приел следното: Не съставляват имущество тези парични суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, разходвани са от него, но не са трансформирани в реални активи и не са налични в края на периода /вкл. суми, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания/. Тези парични потоци - в определен момент са били приходи /при постъпването им/, а в друг разходи /при излизането им от патримониума/, но те като краен резултат не формират превишение. Въззивният съд е посочил, че на отнемане подлежи само налично имущество. Затова към доходите и приходите на проверяваните лица въззивният съд е включил следните суми: 162лв., получена от фирма „Мегапартс“, 6 775лв. от социални помощи, 1 890.37лв.от стокови кредити, 7 291лв.,получени при разпореждане с недвижим имот в землището на [населено място], 51 800лв., получени при разпореждане с притежаваните леки автомобили, 308 475.35лв., получени от трети лица чрез системите за бързи разплащания, 6 992.42лв., получени от трети лица по банкови сметки, 9 662.85лв.,вноски по банкови сметки. Към разходите на проверяваните лица въззивният съд е включил следните суми: 137 282.54лв., разходи за домакинство 6 343лв. при съобразяване на данни на НСИ, 1 260.30лв. за задгранични пътувания, 1 120лв., платени здравни осигуровки, 1 520.61лв., платени публично-правни задължения, 52лв., платени банкови такси, 2 308.80лв.,изпратени средства по системите за бърза раплащане, 68.45лв., разход за придобиване на горепосечния недвижим имот, 79 800лв.,разход за придобиване на посочените МПС, 2 258.62лв., вноски по стокови кредити. Крайният му извод е че приходите, които са 393 048.99лв., надвишават общите разходи, които са 233 062.16лв. /с 159 986.83лв./ Единственото налично в края на проверявания период /24.10.2018г./ имущество е МПС на стойност 9 000лв., поради което е недоказано тъврдението на Комисията за наличие на несъответствие между нетен доход и имущество, поради което предявения иск е неоснователен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се но основанията за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. В тежест на ответника ли е да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер?, 2. Допустимо ли е в производство по ЗОНПИ да бъде дадено разрешение на спора, без да е установено по безспорен начин от съда какъв е произхода на неналичните парични суми, постъпили чрез системите за бързи разплащания от трети лица и следва ли да бъдат отчетени като доход на ответниците?, 3. Следва ли да бъдат отразени като доход на ответниците лични вноски по техни банкови сметки с неустановен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?, 4. Следва ли да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице отразени като разход в икономическия анализ паричните средства с неустановен законен източник, които са изразходвани и не са налични в края на проверявания период, за които не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на лицето? и 5. Ще бъде ли обективен и цялостен икономическия анализ за проверявания период, ако в него не се включат средствата, послужили за придобиването придобития и отчужден през проверявания период имуществен актив? В частта от жалбата с правно основание чл.274,ал.3 ГПК, жалбоподателят поставя следните въпроси, във връзка с основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 ЗА, при условие че в пълномощното за процесуално представителство не е посочено конкретно основание за оказване на безплатна помощ?, 2. Необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА?, 3. Коя от страните носи доказателствената тежест за установяване на липса на материална затрудненост за ответника? и 4. Дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, при условие, че ответниците са разполагали с възможност да заплатят такива? 5. Отделно, касаторът поставя и въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страната, свързани с твърденията им, които са от значение за делото? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ш. С. и А. К., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Акцентира на обстоятелството, че образуваното срещу лицата наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Желае да бъде определено от съда адвокатско възнаграждение, доколкото осъщественото процесуално представителство е по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото повече от тях не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд /т.е. след като не са от значение за изхода на спора, не съставляват надлежно обшщо основание за допустимост/, а по всичките - е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, т.е. не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗНПИ/, приложим съгласно препращането на §5 от ПЗР на Закона са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото, „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв.за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Съответно когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“, той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход /затова поставените въпроси с № 1, 2, 3 и 4 са несъотносими/. Несъответствието се определя като се съпоставят стойността на имуществото и на нетния доход и се види, дали е налице превишение от 150 000лв.за целия проверяван период. Понятието „нетен доход“ е определено в §1 т.8 от ДР като: „доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му“. За пълнота на изложението, във връзка с поставения въпрос с № 4, следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Последният поставен от касатора въпрос № 5 /дали ще бъде обективен и цялостен икономическия анализ/, доколкото е общ, също не е свързан с решаващите мотиви на въззивиня съд и не съставлява надлежно общо основание за допускане на касационно обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси, във връзка с подадената жалбата с правно основание чл.274,ал.3 ГПК, доколкото по първите три от тях е налице установена съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав /вж.напр. определение по ч.гр.д.№ 2266/2016г.на І г.о. и посочените в него/. Съгласно същата - за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е било установено, че е осъществена правна помощ без договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. /Посочване на конкретно правно основание чл.38 ЗА не е необходимо/. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА се прави от съда, с оглед конкретните данни по делото. Когато противната страна в производството, /тази, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски/ оспорва наличието на основание за осъществяване на безплатна правна помощ, тя е тази която - по реда на чл. 248 ГПК следва да установи /т.е. върху нея е доказателствената тежест да установи/, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В този смисъл, след като съдът е приел, че доказателствената тежест не е изпълнена, той следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното следва, че по петият поставен въпрос не е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а относно четвъртия следва да се посочи, че той не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото съдържа условие /че ответниците разполагали с възможност да заплатят адвокатско възнаграждение/, което не е било прието за установено от съда. Пред вид изхода на спора и направеното искане, доколкото – видно от представеното пълномощно – процесуалното представителство е осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в полза на адвокат Д. следва да се определи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. Съобразявайки видът на осъществената работа /писмена, без явяване пред съд/, фактът че производството е по допустимост и съдът се произнася в закрито заседание, в което проверява наличието на законоустановени предпоставки, без да се обсъжда съществото на спора и ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира че Комисията следва да бъде осъдена да заплати сумата от 600лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд